Долно Кобиле (Село)

Област: Кюстендил

Население: 13 души[1](15 март 2024 г.)2,08 души/km²

Площ: 6,387 km²

Надморска височина: 910 m

Пощ. код: 2556

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 22650

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо и късноантично селище и укрепление свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. В землището на селото има останки от стара крепост – „Градище“, до местността Рупе и стражева кула на Горно Градище (1091 м) в Кобилската планина.

Село Долно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Долна Кобила (Долне Кубле) като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 30 домакинства, 26 ергени и 1 бащина. В стари турски регистри е записвано като Кобиле зир. Зир означава „долно“. Съседното Горно Кобиле е изписвано като Кобиле баля. Баля означава „горно“.

В края на XIX век селото има 2491 декара землище, от които 1123 дка гори, 1121 дка ниви и 247 дка естествени ливади.

Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, ечемик, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото е имало няколко воденици. Сега е останала една, недействаща. Това е така наречената Чикина воденица, по прякора на собственика ѝ Йордан Стойков. Воденицата е продадена на нов собственик.

През 1911 г. е открито училище, а през 1933 г. е основано читалище „Наука“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Н. С. Хрушчов“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1949) и водоснабдено (1967). Стопанските постройки са разрушени, с изключение на склада за зърнени храни. Разрухата е постигната с „усилията“ на примитивни и безкнижни хора.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители.

География

Село Долно Кобиле (по местния изговор Кобилье ) се намира в планински район, в северозападната част на Кюстендилското Краище , в югоизточните склонове на Милевска планина, по поречието на Кобилска река . Срещу селото, над махалите Козарска и Кушинци е Кобилската планина. Най-високият връх е Бели камик – 1362 м. Старият първенец, Чардак, е 1312 м.

Асфалтирани пътища водят през с. Средорек и с. Уши , съответно за гр. София (110 км) и гр. Кюстендил (50 км). Съседни села са Горно Кобиле , Киселица , Чешлянци , Средорек и Уши . От другата страна на сегашната българо-сръбска граница е с. Извор – център на някогашната Изворска околия. Селото се намира, по сегашното административно деление, в община Трекляно, която граничи с община Босилеград, която след Ньойския договор от 1919 г. е в Сърбия.

Селото е образувано от махали: Ковачева, Динева, Момчилова, Станчова, Аврамска и Козарска.

Събития

В землището на селото е местността Славчето, където се провежда ежегоден събор.

От незапомнени времена селският празник (собор) е на „Св. Дух“. Провеждал се е в местността Котлене под Градище, между извора Топлик и сливането на Кобилска река с Киселичка река.

Личности

Стефчо Димитров Стойков. Род. 1951 г. – философ и писател („Адресът на дедите“, „Островът“, „Тътен вековен прошепва“, „Чаровният въртоп на суетата“, „Ветрогонът“). Михаил Стефчов Стойков. Род. 1985г. Сътрудник на Службите в страната спряган е и като агент на Руските служби. Кандидат за народен представител през 2024-та година в Коалиция Център. Председател и създател на Политическа партия Доверие Уважение Лоялност Отговорност (ДУЛО).Известен е под псевдонима Малополски.