Драгойчинци (Село)

Област: Кюстендил

Население: 34 души[1](15 март 2024 г.)1,44 души/km²

Площ: 23,804 km²

Надморска височина: 1134 m

Пощ. код: 2554

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 23399

История

Останките от късноантични и средновековни селища, църкви и крепост свидетелстват, че районът е бил населяван от дълбока древност. Край селото е разкрита еднокорабна късноантична църква .

Село Драгойчинци е старо средновековно селище, посочено в турски списък на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. под името Драгойчинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В руска триверстова карта от 1878 г. селото е записано като Драгойчинци.

В края на XIX век селото има 14564 декара землище, от които 6698 дка гори, 4270 дка ниви, 1596 дка естествени ливади, 2000 дка мери и др. и се отглеждат 1846 овце, 483 говеда, 146 коня и 110 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1884 г. е построена църквата „Свети пророк Илия“.

В селото има училище от преди Освобождението, като през 1912 г. е построена нова училищна сграда, разширена през 1935 г. През 1935 г. е основано читалище „Наука“, а през 1932 г. – Кредитна кооперация „Единство“. След въвеждането на държавния монопол в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, а през 1953 г. – селкооп. През 1960 г. е присъединена към потребителна кооперация „Съгласие“ – с. Средорек.

Построена е общинска сграда (1945), открита е пощенска станция (1951). През 1958 г. е учредено ТКЗС „Краище“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено (1946).

Активни миграционни процеси. Масовото обезлюдяването на селото става след колективизацията. През 1963 г. се закрива и училището, което по това време има над 100-годишна история.

География

Село Драгойчинци се намира в се намира в Кюстендилското Краище , на североизточните склонове на Милевска планина , в горната част на Драгойчинската долина.

Драгойчинци е разпръснат тип селище и се състои от махали: Злон дол, Срегньо усойе, Дайчавци, Градско ливагье, Рамнища, Цръквичка могила, Вагньица, Радулова падина, Давидова, Долньо село, Бориче, Пезул, Валог, Милева падина, Село, Зеинци, Корита (Поповци), Джикаре, Соколовци, Боскинци, Куркинци, Митарци и др.

Събития

Ежегодно се провежда събор (земляческа среща) в съботата преди 12 юли (Петровден по стар стил).

Личности

Гюрга Пинджурова – народна певица, учителка в селското училище (1908 – 1910). Стоичко Зарев – кмет на село Драгойчинци в периода 1975 – 2002 година Стойчо Станоев Сотиров, роден в Драгойчинци на 25 юли 1914 г. Завършва курса на реалния отдел на държавната смесена гимназия в гр. Кюстендил през 1933 г. Същата година започва работа като учител в родното си село. Пенсионира се през 1971 г. като директор на Първо основно училище. Станой Ангелов – (1930 -1997), роден в с. Драгойчинци. Деец на Земеделския младежки съюз (ЗМС), политзатворник (1952 – 1961). Учител по обществознание в Образцов техникум по механотехника – София. Радко Стойчев Станков – изявен майстор-строител, един от многото майстори от селото и Краище. Сенто Николов Ангелов (1929 – 2010 г.), роден в с. Драгойчинци. Политзатворник 1952 – 1955 г. на о-в Белене, в затворите в Кюстендил, София, Шумен. Майстор-кофражист, участвал в строежа на комините на ТЕЦ Марица-Изток, Кремиковци, Бобов дол, Разлог и др., в строежа на национални обекти, обществени и жилищни сгради в цялата страна.