Българско знаме

Друмохар (Село)

Област: Кюстендил

Население: 98 души[1](15 март 2024 г.)7,27 души/km²

Площ: 13,587 km²

Надморска височина: 520 m

Пощ. код: 2596

Тел. код: 07930

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 23827

История

Друмохар е старо антично селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. Смята се, че името на селото е дошло от гръцките думи „дромос“ и „харин“, което означава добър път. През годините при изкопни работи са откривани тракийски погребения и керамика от римския период.

През 1866 г. са регистрирани 45 домакинства с 300 жители.

През 1893 г. селото има 9750 декара землище, от които 3882 дка гори, 5234 дка ниви, 346 дка овощни градини, 259 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 1062 овце, 487 кози, 351 говеда и 123 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има 3 бакалници, 3 кръчми, 5 воденици, 1 ковачница, 2 коларски работилници.

След Освобождението в селото е открито училище, а през 1924 – 5 е построена училищна сграда. През 1929 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1936 г. е създадена кредитна кооперация „Съзнание“.

През 1903 г. е построена църква „Свети Георги“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което от 1958 г. е в състава на ДЗС – с. Невестино, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – село Невестино .

Селото е водоснабдено (1924 – 1946 г.) и електрифицирано (1951 г.). Част от улиците са асфалтирани (1968), построена е помпена станция „Друмохар“ (1961), открит е здравен пункт, построени са нови частни и обществени сгради.

Активни миграционни процеси.

География

Село Друмохар се намира в планински район, в географската област Пиянец , югоизточно от град Кюстендил . Разположено е от двете страни на река Елешница и на шосето Кюстендил – Невестино – Ваксево . Отстои на 7 км от с. Невестино. Има 18 махали: Брашненичка, Малинска, Ковачка, Скендерска, Чешмарска, Кукударска, Паунска, Таушанска, Стойвска, Джоганска, Варош (център), Трънска, Кемовска, Янгеловска, Табачка, Спротивска, Печурначка и Цековска.