Жеравино (Село)

Област: Кюстендил

Население: 16 души(2011)

Площ: 6,079 km²[2]

Надморска височина: 1201 m

Пощ. код: 2567

Тел. код: ?

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 29266

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Жеравино е старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570 - 1572 г. под името Жеравино, с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.
В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглеждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък.
Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма.
През 1893 г. е построена църквата „Свети Георги“
Селото има начално училище в края на XIX в. в частни къщи. Нова училищна сграда е построена през 1938 г. Училището е закрито е през 1960 г. Децата учат в прогимназиите в Бобешино или Долно село, където са били на седмичен пансион.
През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността „Вели връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947 - 1949 г. в местността „Женско присое“ са залесени 220 дка.
През 1957 г. заедно със селата Бобешино , Коприва и Црешньово е учредено ТКЗС „Граничар“. Селото е към ДЗС Кюстендил, филиал Долно село от 1960 г.; от 1963 г. - към ДЗС Раненци, от 1971 г. - към АПК Кюстендил, филиал Долно село. От 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ - с. Гърляно . След 1991 г. следва ликвидация и връщане земята на бившите собственици, разпродажба на имуществото на колективните стопански форми, раздаване на нищожни дивиденти, след което обработваемите площи запустяват.
Селото е електрифицирано ( 1981 ). За вода се използват местни извори и чешми. През последните десетилетия церовата гора и овошките са нападнати от лишеи. Увеличават се популациите на диви свине, които преорават запустялата земя и дворовете на напуснатите къщи. Активизират се миграционни процеси. Те започват след Освобождението и особено след Ньойския договор.

География

Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Република Северна Македония (пирамида №106). Намира се в най-северозападната част на Географската област Каменица - в ъгъла, където българската граница прави т. нар. лакът. Оттук на североизток започва Чудинската планина.
Надморска височина при черквата - 1193 м, на границата при Тройната пирамида /Градището/ - 1335.
Селото е на пътя за Враня, местностите през Турско били опасни, селяните-дервенджии охранявали прохода и имали право да носят оръжие. За тази си дейност били освободени от някои данъци , а селото придобило статут на дервенджийско. Затова към 1866 г. селото е било сравнително голямо - 400 души.
Жеравино отстои на 33 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Това е най-отдалеченото село от града в географската област Каменица. То е гранично село, единственото в района, на което землището граничи с две държави - Р Сърбия и РС Македония. Дължината на границата с РС Македония е около 3 км, а с Р Сърбия - 4,6 км. След Ньойския договор /1919/ две махали от с. Жеравино - Горна махала /най-голямата/ и Егълска остават в пределите на тогавашното Сръбско--Хърватско - Словенско Кралство с голяма част от землището. Тук Международна комисия идва на 3 ноември 1920 г., в 10,22 ч преди обед и побива кола на Ньойската граница в местността Градище, хребета Каназирица /1335 м/. Това става автоматично най-западната точка на България. Тази граница изключително много затруднява местното население, което я нарича "Черната граница". На селяните се разрешавало да си обработват имотите в Сръбско, само когато са показвали документ - "прелазница". Притежавал го е всеки имащ земя оттатък границата при положение, че си е платил данъка в община Бистър, където се е числил имота, с изключение на периода 1941-1944 г. През 1949 г., когато отношенията се изострят, хората окончателно изгубват имотите си, което засилва изселническия процес.
Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България.
Доскоро се смяташе, че най-западната точка на България е в местността Градище на хребета Каназирица, където е тристенната гранична пирамида между трите държави - Р България, Р Сърбия и РС Македония. Това е пирамида №106 по старата номерация, а по новата номерация - пирамида №456. В някои публикации се пише, че близките връх Китка или Шулеп камък са най-западните точки, но това не е точно. Те се намират съответно на 900 м югоизточно и на 750 м северозападно от горецитираната пирамида. От 2014 г. насам са извършени по-прецизни измервания и от Националния статистически институт е обявено, че най-западната точка на България се намира в Западна Стара планина, на около 3 км южно от в. Връшка чука /692 м/ в землището на село Киреево, в местността "Затворническа поляна" /463 м/, при гранична пирамида по старата номерация 402, а по новата - 160 и е на около 200 м по-западно от точката при с. Жеравино. Нова и стара номерация на пирамидите, защото преди Македония да се обяви за независима държава /1991/, номерацията на тогавашните НРБ и СФРЮ започваше от връх Тумба и завършваше при устието на р. Тимок. След тази година номерацията от Тумба до тристенната пирамида при село Жеравино се запази от 1 до 106, а номерацията между РБ и РС започна от устието на р. Тимок и завърши на тристенната пирамида при с. Жеравино. Така че пирамида 106 и 456 е една и съща - тристенна пирамида висока 2 м.
Името на с. Жеравино е прилагателно от името на птицата жерав. При сезонните си прелитания жерави са кацали в мочурището и блатото, които обхващат голяма част от местностите Горно и Долно поле.
Някои стари хора са казвали, че след опожаряването на селото от турците през една нощ, то било превърнато в жарава /жар/.
Климатът е умерен, преходно- континентален с полупланински характер.
Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:

Дюлгерска, Радевска, Чергарска, Горчилска - най-западната махала Папрадска.

През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1978), към кметство Бобешино от Гюешевска селищна система (1978-1983), към кметство Бобешино от Гърлянска селищна система (1983 – 1987). След разтурянето на селищните системи и в момента, село Жеравино е към кметство Бобешино от община Кюстендил и се обслужва от кметски наместник, който отговаря за няколко села в района..

Събития

Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски. От края на първото десетилетие на ХХI в., в края на август, до църквата се провежда Международен събор "Краище". В него участват българи, хора от Р Сърбия и по-рядко от РС Македония. След 2010 г.,ежегодно през средата на октомври, се провежда Международна туристическа среща при тристенната пирамида. Събират се и прекарват няколко часа при задушевна обстановка няколкостотин туристи от България, Р Сърбия и РС Македония. По време на епидемията от COVID-19, съборът и срещата не се състояха.

Личности

Цоню Дамянов (1899 -), юрист, д-р на правните науки Стоил Бонев Милков (1941-), доц.д-р инж. дългогодишен преподавател в УАСГ