Коняво (Село)

Област: Кюстендил

Население: 762 души[1](15 март 2024 г.)58,2 души/km²

Площ: 13,102 km²

Надморска височина: 548 m

Пощ. код: 2540

Тел. код: 07926

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 38432

История

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността „Маркова стъпка“.

През римската епоха селището се нарича Спинопара .

В самото село при археологически разкопки са открити останки от антично и късноантично селище. При осъществяване на изкопите за строеж на читалищната сграда и при благоустройствени мероприятия са разкрити солидни основи на дълбочина от 1 метър. Градежът им е от блокове споени с хоросан. Изкопани са долиуми, тухли, керемиди, съдове от глина и различни битови материали. Оттук произхождат два жертвеника с гръцки надписи и оброчна плочка на Богинята майка ( Хера , Кибела ).

Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя Сердика – Пауталия .

В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м на 2,70 м и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени от профилирани блокове, върху които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до 0,60 м, са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV – V век.

На 1,5 км северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. Дворище и р. Струма през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени чрез трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог Митра , оброчна плочка на Тракийския конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени овощни дървета и не личат културни останки.

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836 – 1838) французинът Ами Буе го посочва като „Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон“ . В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители – останалите турци живеели в Кюстендил. Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.

В края на ХІХ век селото има 10 288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др., и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата „Преображение Господне“.

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение „Орач“. Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище „Светлина“ (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат „Струма“, който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано. Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Обединение“, което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС „Димитър Благоев“ (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

География

Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина , на североизток от гр. Кюстендил, на шосето София – Кюстендил – Скопие и отклонението за гр. Бобов дол , в югозападните поли на Конявската планина . Купно село.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Коняво (1949 – 1978) и община Кюстендил (от 1978 г.).

Събития

Събор на 18 август .

Личности

Анастас Новев , български фотограф Никола Христов (1894-1950), български генерал Стоян Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски

Коте Попстоянов (1845 – 1910), български революционер и просветен деец