Кършалево (Село)

Област: Кюстендил

Население: 0 души[1](15 март 2024 г.)0,0155 души/km²

Площ: 6,464 km²

Надморска височина: 783 m

Пощ. код: 2563

Тел. код: ?

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 40991

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици

на река Бистрица. Имало е шивач, ковач, дърводелец. Част от мъжете са били сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Църква „Свети Атанасий“, 1922 г

Построено е начално училище в Паунова махала (1902). Закрито е през 1965 г. Сградата е на надморска височина 805 м. Тя е в сравнително добро състояние . Прогимназия са учили в Ломница или Соволяно.

Открити жп.спирка (1946) и магазин (1955 - 1991/).

През 1958 г. Кършалево, заедно със селата Ломница, Ивановци, Чудинци и Режинци, създават ТКЗС „Балкан" с център Ломница, което по-късно преминава към ДЗС Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК, с. Драговищица.

След промените през 1991-1992 г. се извършва ликвидация, земята се връща на техните сбственици или наследници. Последва запустяване и обезлюдяване. Рамножават се на воля диви прасета, които разорават

ниви, пътеки, поляни, дори и дворовете на къщите. Лишеи заразяват церовата дъбова гора и старите овощни дървета.

Електрифицирано (1971)

Махалите са водоснабдени от местни източници /1970-1971/.

Районът е екологично чист.

География

Село Кършалево се намира в планински район, в Географска област Каменица . Разположено е в Чудинската планина , по левия южен долинен склон на река Бистрица, югоизточно от връх Излак /1105 м/. Надморска височина при жп спирката - 680 м, махала Паунова - 780-860 м, при билото до черквата - 1056 м.

Малка част, 6 къщи и общоселски гори, са по десния склон на р. Бистрица, в Лисец планина.

През землището на селото минава жп линията Кюстендил – Гюешево . Спирка Кършалево съществува от 1946 г. и е на 15 км от гр. Кюстендил.

Жп линията е единствената връзка на селото с Кюстендил.

Селото отстои на 19 км северозападно от Кюстендил по пътя през селата Соволяно и Мазарачево, махала Църна река.

Селото не е типично каменишко - орографски и хидрографски е към Каменица, но административната му принадлежност, транспортните връзки, пощенските и медицински услуги, прогимназиалното

образование винаги са били към селата Соволяно и Ломница, които са извън Географска област Каменица

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска - всички на левия склон

и Илиини - на десния склон. Има и няколко подмахали с названия на разселили се фамилии.

Климат: умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.

Името на селото идва от думата „кършаль“ (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1934), община Долно Уйно (1934 – 1946), община Ломница (1946 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), Долно Уйно (1961 – 1978), Селищна система Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). През последните години селото се обслужва от кметския наместник

на село Мазарачево.

Събития

Събор с курбан – на Кръстовден, при църквата. Макар и със закъснение един век, през 2018 г., когато се провежда общоселския събор, до църквата е откритп паметник на загиналите от войните от селото. Курбани на Мала Богородица, Спасовден, Свети Дух и Свети Прокопий – в двора на училището.