Мазарачево (Село)

Област: Кюстендил

Население: 39 души[1](15 март 2024 г.)2,18 души/km²

Площ: 17,937 km²

Надморска височина: 601 m

Пощ. код: 2549

Тел. код: 07929

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 46108

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични градища, некропол и крепост в селското землище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. В махалата Делвино (Църна река) в близост до училището в миналото са намирани останки от древни сгради и гробове. Срещу махала Делвино, на десния бряг на р. Бистрица, са намирани следи на старо селище – „Горното Градище“. Върху първия тунел на жп линията за Гюешево се намират останките на друго селище – Долното Градище. Там върху обширна тераса е имало „манастирище“, наричано „Свети Петър“. В местността Ограня, северно от центъра на селото, в миналото са били разкопани старинни гробове с тухлени похлупаци. В местността Средни рид, на около 1,5 км югоизточно от селото, и в нива на махалата Боровица са намирани останки от зидове, направени от камък, тухли и хоросан. На около 300 м над селската църква, по левия склон на река Бистрица, в миналото са открити следи от стара рударска вада.

Селото се споменава в османо-турски данъчни документи под имената Мазарач и Делвино ( 1570 ), Мазарадж и Мазарач ( 1576 ). В руска триверстова карта от 1878 г. е отбелязано като Мазарачево.

През 1866 г. селото брои 55 домакинства с 465 жители. Около половин век преди това в махалите Църна река и Боровица живеел само дядо Златан с неговите осем синове. По-късно при тях се преместили още домакинства от събрания дял на селото, а други дошли направо от някои други села и покрайнини.

Преди Освобождението земята на селото била раетска, като по-голямата част от нея била включена в големи турски чифлици. В тях били построени три кули (летни жилища) на собствениците турци, живеещи иначе в град Кюстендил , които след Освобождението били разрушени.

След 1878 г. част от населението започва да се изселва, като до Първата световна война се изселват около 11 домакинства в Шуменско и Ескиджумайско .

През 1885 г. е построена енорийската църква „Свети Никола“.

В края на XIX век Мазарачево има 9731 дка землище, от които 5062 дка ниви , 4334 дка гори , 210 дка естествени ливади , 125 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 873 овце , 982 кози , 348 говеда и 125 коня . Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти.

Около 90% от землището на селото е разположено на планински терени. Поради тази причина след Освобождението започва и изсичането на голяма част от горите около селото и превръщането им в ниви и пасища, но без особен резултат за земеделието. Овощните градини (предимно ябълкови дървета) на селото се намират основно в събраната му по-равнинна част. По поречието на река Бистрица са били разположени 12 воденици и 2 тепавици .

През 190 г. е построено училище в центъра на селото, а през 1929 г. – са построени училища и в махалите Църна река и Боровица. През 1927 г. се основава читалище „Пробуда“, През 1937 г. е учредена кредитна кооперация „Взаимопомощ“ от 16 учредители. Кооперацията има за цел да приема спестяванията на членовете си, да им отпуска заеми за стопански нужди, да ги снабдява със стоки. Работи в областта на кредито-раздаването и влогонабирането; развива търговия с потребителски стоки; открива магазин през 1938 г. Включва се при създаването на фонд за водоснабдяване на селото. След 9 септември 1944 г. разширява търговската си дейност. Кредитните ѝ функции отпадат след въвеждането на държавния монопол в банковото дело ( 1947 ). През 1948 г. става всестранна кооперация; през 1952 – селкооп, а през 1954 е присъединена към Селкооп „Бистрица" в с. Соволяно .

Преди Втората световна война изселническото движение се засилва и става още по-масово през 50-те до 60-те години на ХХ век. Основна причина за изселванията от селото са индустриализацията на страната и нископродуктивното земеделие.

След 9 септември 1944 г. селото се модернизира. Провеждат се мащабни залесителни мероприятия. Увеличават се площите, заети с овощни градини.

През 1956 г. се учредява ТКЗС „Димитър Благоев“, което по-късно преминава към Обединеното ТКЗС „Стоян Лудев“ – с. Соволяно, а през 1979 г. е включено в състава на АПК – с. Драговищица.

Центърът на селото е електрифициран през 1952 г., а махалите Боровица и Църна река – през 1972 г. Селото е водоснабдено през 1979 г. Построени са два моста над река Бистрица, нова сграда на Селкоопа ( 1960 ), кооперативни магазини, нови обществени и частни сгради. Асфалтирани са главните улици и шосето за с. Соволяно ( 1980 ).

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението още по-силно намалява.

Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски туризъм.

География

Мазарачево се намира в Кюстендилската котловина , на 11 км северозападно от град Кюстендил , по течението на река Бистрица , на жп линията Кюстендил – Гюешево . С град Кюстендил селото е свързано чрез асфалтов път, отклоняващ се за него в западната част на село Соволяно .

Климат – умерен, преходно-континентален.

За името на селото има две обяснения. Според едното то произхожда от турските думи „mezar“ (гроб) и „agaç“ (дърво) т.е. „дърво, при което има гроб“, според другото – от румънската заемка „mazara“ (грах, нахут), т.е. място в което се отглежда грах, нахут.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1949 – 1958), Община Жилинци (1958 – 1959), Община Соволяно (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Събития

Ежегоден събор

Личности

Стоян Станков – опълченец Стойне Кръстев (24 октомври 1910 – ?), журналист, член на СБЖ, АБПФК, почетен гражданин на Кюстендил (1985) Любен Харалампиев (21 април 1920 – 5 декември 1942), деец на РМС, загинал в сражение с полицията в София