Ново село (Село)

Област: Кюстендил

Население: 45 души[1](15 март 2024 г.)1,34 души/km²

Площ: 33,724 km²

Надморска височина: 1034 m

Пощ. код: 2534

Тел. код: 078

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 52194

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. През 1866 г. селото има 30 домакинства и 213 жители.

В края на ХІХ век Ново село има 101 737 дка землище, от които 99 815 дка гори, 100 дка мера, 196 дка естествени ливади, 162 дка ниви и др. Основен поминък на населението са земеделие (ръж, овес, картофи), скотовъдство и дърводобив. В селото е имало 3 воденици.

Училище в селото има още отпреди Освобождението. Църквата „Света Троица“ е построена през 1882 г.

През 1919 г. е учредено Спестовно заемно дружество „Бреза“, през 1935 г. – Трудова горскопроизводителна кооперация „Черни връх“. През 1951 г. е открито читалище.

През 1958 г. се създава ТКЗС „Две реки“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – Кюстендил.

Построени са кооперативни сгради, строят се нови обществени и частни сгради. Селото е водоснабдено (1960) и електрифицирано (1967). Открита е фелдшерска здравна служба.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитие на дърводобива и селския и планински туризъм.

География

Село Ново село се намира в планински район, в областта Пиянец, в планината Осогово, в долината на река Новоселска, южно от Кюстендил, на шосето Кюстендил – с. Раково.

Селото е разпръснато, съставено от махалите: Орничане, Ресалии, Рекалийска, Шопите, Митарска, Осморидци, Ореовица, Русинска, Скаповодци, Равна бука, Таушанска, Ветренска, Дедористовци, Габерска, Янкулевска, Селото.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Слокощица (1949-1955), община Ново село (1955-1958), община Граница (1958-1961), община Жиленци (1961-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).

Събития

В махала Орничка на селото се празнува празника Илинден с курбан, което е събитие останало от нашите деди. Събират се роднини от 20 – 30 до 100 души по сродство от махалата и празнуват.