Раждавица (Село)

Област: Кюстендил

Население: 231 души[1](15 март 2024 г.)14,9 души/km²

Площ: 15,562 km²

Надморска височина: 503 m

Пощ. код: 2550

Тел. код: 07937

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 63536

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище, късноантична и средновековна крепост, както и запазените две късносредновековни църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

С името Ръждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул от XIV-XV век. на сръбския крал Стефан Дечански (1321 – 1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера , Радомирско.

Ръждавица е старо средновековно селище. В близост до селото се намират средновековната църква „Света Богородица“, както и развалините на средновековната крепост „Трите кули“.

В турски данъчни регистри от XVI век селото е записано като Раждевица (1570), Ираджавиче, Иръждавиче и Раждавиче (1576).

През 1600 г. е построена и изписана църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото, която е съборена през 1934 г., тъй като била твърде малка за нарасналия брой жители на селото, и на нейно място е изградена нова по-голяма енорийска църква, която носи същото име. Над южната врата на старата църква е имало външен надпис с отбелязано името на ктитора – Ювица и датата 1600 г.

С името Ръждавица селото е споменато в две приписки от 1842 г. върху т.нар. „ Раждавички сборник “ – старобългарски ръкописен паметник от XII век.

В селото е открито училище през 1848 г. През 1866 г. в Ръждавица са регистрирани 68 домакинства с 564 жители.

Освобождението заварило Ръждавица като раетско село със 122 къщи от които 107 – български, 3 турски и 3 цигански. Освен тях в селото имало още 9 турски къщи на земеделци турци, които живеели през зимата и пролетта в Кюстендил.

В края на XIX век селото има 10607 декара землище, от които 5063 дка ниви, 3513 дка гори, 538 дка естествени ливади, 935 дка овощни и зеленчукови градини, 585 дка лозя и др. и се отглеждат 494 овце, 402 кози, 334 говеда и 121 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 2 магазина, 3 за зърнени храни, 5 воденици, 1 мелница.

През 1914 г. се създават читалище „Светлина“ и Земеделско скотовъдно заемно дружество „Труд“. През 1934 г.е е построена новата енорийска църква „Успение Богородично“. През 1936 г. се учредява физкултурно дружество „Черешарска слава“.

Открити са лекарски участък (след 1935) и пощенска станция (1940). Селото е водоснабдено и електрифицирано (1943).

През 1950 г. е учредено ТКЗС „29 октомври“, което през 1959 г. става център на Обединено ТКЗС „Път към комунизма“, в което влизат и съставните села: Полска Скакавица, Шишковци, Шипочано, Гърбино. През 1979 г. ОТКЗС е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Изградени са 3 помпени и 1 водомерна станции на река Струма. Селото е благоустроено. Улиците са асфалтирани (1966 – 1979). През 1973 г. е създадено Туристическо дружество „Риша“. Построени са административна сграда (1971), детска градина за 50 деца (1974), фурна за хляб (1982). Разкрит е Домашен социален патронаж (1983). Изградени са складови бази на „Булгарплбод“ – София и ОП „Булгарплод“ – Кюстендил. Построено е общежитие за бригадири, строят се нови модерни обществени и частни сгради. Селото има автобусна и жп връзка с гр. Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството, преработващата промишленост и развитието на риболовен, спортен и църковен туризъм.

География

Село Раждавица се намира на 14 километра северно от гр. Кюстендил , в Кюстендилската котловина , на жп линията София – Кюстендил , в долината на река Струма , в западното подножие на Конявската планина .

Селото е съставено от махалите: Стаменова, Предарица, Рого, Азна, Край село, Мачканева, Шопова, Спротива, Пръдла.

Климат – умерен, преходно континентален, със средиземноморско влияние по течението на Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), Община Ръждавица (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Личности

Георги Павлов Шопов – основал със съмишленици в родната си къща партийната организация на БКП в селото. Зверски съсечен с брадва от свой съселянин заради политическите си убеждения. Стоян Антов Балджията (ок.1830 – ок.1895) – възрожденец, търговец и книгоразпространител. Търгува с печени сливи, восък, орехи, плодове, мед, сол, маслини, гайтани и др. Доставя тайно в Кюстендил революционни вестници, издавани в Румъния. Участва в Първото българско изложение в Пловдив (1892) и получава диплом и бронзов медал.