Раненци (Село)
Област: Кюстендил
Население: 88 души[1](15 март 2024 г.)2,02 души/km²
Площ: 43,962 km²
Надморска височина: 932 m
Пощ. код: 2569
Тел. код: 07928
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 62181
География
Село Раненци се намира в областта Каменица , западно от гр. Кюстендил , по шосето Кюстендил – Гюешево, по северните склонове на планината Осогово .
Селото е разпръснат тип, съставено от махали: Стругарска, Градинарска, Реджовска, Гьоревска, Горна Кривошийска, Дулевска, Център, Долно Мечкарци, Димовци, Пауновска, Славовска, Цолевска, Велиновска, Рекалийска, Тасевска, Бистрица и Лехчанска.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. до 1922 г. - към Преколнишка община, от 1922 г. до 1978 г. Раненци е община . Кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983-1987). От 1987 г. - кметство към община Кюстендил .
Заб. С решение от средата на декември 1958 г., Софийският окръжен народен съвет закрива общините Раненци и Долно село. Тези общини заедно със селата, които са били административно към тях, преминават към община Жилинци, Кюстендилско. Очевидно това е било неправилно решение и само след няколко месеца е отменено, а общините Раненци и Долно село продължават да функционират. Фактическо преминаване към Жилинска община не е осъществено.
Селото е едно от най-големите каменички села. С по-голямата част от махалите си заема първото, източното каменишко възвишение, което е само със 70 метра по-високо от равнината. В южната си част то се състои от кристалинни шисти, а в северната си половина е покрито с дебелослоен червен едрозърнест пясъчник и тънкослойни мергели, вероятно кредни. Възвишението носи различни имена на различни свои пунктове от юг към север:Орляк, Лехчански рид, Камико, Цолевски рид, Данчулица, Долни рид, Ранчов дол и Планиница, и най-голямата му надморска височина е 1002 метра, на североизток от черквата. На запад от главното възвишение се простира друго, по-тясно и по-късо, което се нарича Дабица-975 м и Спас-950 м. Не малка част от махалите на селото-10 на брой заемат северните поли на Осоговския дял Добращица, главно покрай поройните отоци и наносни конуси на рекичките Дрезга, Раковец и Каменчица-последната е най-поройна, макар водосборния и басейн да е горист. Цялото пространство, което се намира между полите на Добращица и Раненското възвишение, широко 1.5 км и дълго 4 е заето от равнина:тук са селските ливади. Такива има и на изток от възвишението-между него и река Дрезга и по-на изток от нея, до ливадите на село Гърляно. Цялото село не може да се обхване с един поглед почти от нито едно място.
Вода за пиене селяните са вземали повече от бунари и по-малко от кладенци. В това село има най-много бунари в сравнение с другите Каменишки села-всяка втора къща има бунар. Водата не е варовита, а чиста балканска.
В селото и землището му духат всички ветрове-от юг/„жешкио“/ идва откъм връх Руен и докарва дъжд и град, северният или „вранянино“/идва откъм град Враня/оправя времето, а източният или „банчанин“/откъм Кюстендил/зимата докарва силен студ.
Селското землище обхваща цялото Раненско възвишение, полите на Добращица, равнините на изток и запад от възвишението и голям дял от пасищата и горите в Северно Осогово/около връх Кула, връх Яловарница и връх Бег-бунар/. Нивите заемат заобления гребен и склоновете на споменатото по-горе възвишение, събралите се едно наносни конуси на рекичките Дрезга, Раковец и Каменчица и част от равнината на юг от шосето Кюстендил-Македония, а ливадите-цялата равнина на север от това шосе и полето на изток от Раненското възвишение. Овощни градини в голям размер няма. Има само малки пространства с разнородни овошки-главно джанки и ябълки в близост до къщите в махалите и тук-там сливови градини покрай планинските потоци в равнината. Границите на селото и землището му започва от Стругарска махала и после по северно направление минава местностите Станчи лаг, Тънка-бара, Сарайо, Бистрички воденици, река Бистрица, село Бистрица, северната част на Планиница към Долно село, оттук по западно направление минава през Чукурузки ниви, река Баровска, а след това изменя посоката си на юг и минава през Каланйев дол, Скакавички рид/Ротец/, река Скакавичка, Лютиците, Попов лаг, река Каменчица, Сефтерска махала, Данин камик, Вирове, Градище, Белио камик, Каракачанските колиби, Влашко чешме, Бъзовиняко, Шарена киселица, Сребърно коло, Мала река, Пропадналото, връх Човеко. От там границите взимат източно направление през Црън камик, Кочански път, Бег бунар, Три кладенци, Юручки гробища, Цръвени брегове, откъдето се обръщат на север и минават през Остра мура, Среден анджар, Борчето, Висок камик, Кукла, Лиската, Стругарска река.
Личности
Атанас Тонев Христов (1850 – 17 юли 1939) – опълченец, роден в с. Раненци. Удостоен със званието през 1928 г.
Друго
Първото читалище в Каменичкия район е било основано в село Раненци през 1925 година, като в него са членували около 160 души. В читалище „Пробуда“- Раненци са образувани женски хор, два оркестъра тамбурашки и мандолинен, както и соло гайдари и гъдулари. През 1931 година читалище „Пробуда“-Раненци представя и първата си пиеса, „Българи от старо време“, поставена от даскал Караджов.
През 1937 година в село Раненци се учредява и първата кредитна, а след четири години и всестранна кооперация „Кулата“ от 88 учредители. Още на следващата година се откриват и първият кооперативен магазин, хоремаг и мандра, които влизат в остро противоречие с петте магазина на другите бакалии.