Соволяно (Село)

Област: Кюстендил

Население: 642 души[1](15 март 2024 г.)15,1 души/km²

Площ: 15,067 km²

Надморска височина: 541 m

Пощ. код: 2547

Тел. код: 07929

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 67790

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и късносредновековна крепост в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Соволяно е старо средновековно селище.

В стар запис от 1448 г. се споменава с името Севален. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. е записано под името Соволяни и Соволяна към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Соволяно.

През 1834 г. е построена църквата „ Свети Теодор Тирон “, втората църква построена в района през първата половина на ХІХ век, след митрополитската „Успение Богородично“ в гр. Кюстендил през 1816 г.

През 1858 г. в частна къща е открито училище от местния свещеник Васил Димитров. Основано е читалище „Светлина“ (1871), второто в района след това в гр. Кюстендил. Целта на читалището е „умствено, нравствено и стопанско издигане“ на членовете му. През 1874 до църквата „Свети Теодор Тирон“ построили едноетажно паянтово училище с четири стаи. Заплатата на учителя се плащала от църковното настоятелство.

Преди Освобождеието в селото имало 8 големи турски чифлика:на Шамед-аа, Карловалията, Ибрахим бей, Салията, Амид ага, Мазневия на Юнуз бег и на Мела мехмед-аа. Чифликчиите турци живеели в Кюстендил. След Кримската война (1853-1856) турското правителство заселило в Соволяно около 30 семейства кавказки черкези, които били лоши земеделци, но изкусни конекрадци. През 1877 г. след падането на Плевен , черкезите избягали към Македония.

Освобождението дава силен подтик за общественото, култуното и икономическото развитие на селото. През 1883 г. се създава Соволската селска община, към която влизат селата Соволяно, Мазарачево, Скриняно, Николичевци и Копиловци. От 1885 г. се създава общинска селска полиция.

През 1885 г. е построена втора църква в селото – „Свети Атанасий“. Поставено е началото на театрална дейност, като през 1885 г. читалището поставя няколко пиеси. През 1895 г. към читалището е уредена и публична читалня.

В края на XIX век селото има 11483 декара землище, от които 7051 дка ниви, 2595 дка гори, 228 дка естествени ливади, 894 дка овощни и зеленчукови градини и 750 дка лозя и се отглеждат 929 овце, 337 говеда и 109 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото работят терзии, воденичари, валявичари, колари, ковачи, дюлгери, пекари, кацари, кожухари, дърводелци и дограмаджии, налбанти , банцикари, кошничари, бакали, комисионери и джамбази (търговци на добитък). През първата четвърт на ХХ век занаятчийския еснаф в селото брои над 50 души.

През 1905 г. е открита мина „Соволяно“ за добив на въглища, която е закрита впоследствие поради липса на транспорт. Впоследствие добива на въглища се възобновява през 1921 и 1945-1955 г. След изчерпване на каменовъгления пласт през 1955 г. рудник „Соволяно“" е закрит окончателно.

През 1906 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна каса „Бистрица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Бистрица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения, открива консервна работилница, провежда курсове по говарство, шев, доставя киномашина в селото, организира културно-просветни мероприятия. След 1944 г. построява сграда с 2 магазина. След въвеждане на държавния монопол в банковото дело (1947), през 1948 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. – селкооп, а през 1960 г. влиза в състава на РПК „ Наркооп “ – гр. Кюстендил.

От 1912 г. селската община назначава нощна стража за опазване на имотите и реколтата, през 1914 г. се определя постоянно място за клане на добитъка. През 1920/21 г. се построява Цуцуранската воденица, оборудвана с водна турбина за регулиране на водата и гатер ( дъскорезница ).

През 1921/22 г. в селото се открива прогимназия, която да обслужва нуждите на учениците от соволската селска община с новопридадените села Блатец, Лисец и Дождевица.

Учредени са Гимнастическо дружество „Соволски юнак“ (1906), Туристическо дружество (1921), Земеделско-скотовъдно дружество (1924), Младежко християнско дружество (1939), въздържателно дружество (1939) и др., които развиват активна обществена дейност.

През 1923 г. е открита пощенска станция и е построена нова двуетажна училищна сграда с 15 учебни стаи и театрален салон.

През 1924 г. е утвърден дворищно-регулационния план на селото. На Общинското управление са възложени редица отговорности и задачи по опазване на реда и спокойствието, както и в сферите на благоустрояването, здравеопазването, образованието и съобщенията. Забранява се под страх от глоба работата на служебните учреждения и полската работа в неделния ден (1934), въвежда се данък за притежаването на кучета (1935). През 1939 г. се въвежда забрана за употребата на месо и месни продукти през дните сряда и петък по всяко време на годината; забраната се отнася както за обществените заведения, така и за частните домове. Забраняват се гърмежите по какъвто и да било повод по всяко време на денонощието (1939). Благоустрояването на селото се финансира както от държавата, така и чрез самооблагане и въвеждане на задължителна трудова повинност. През 1938 г. е одобрен нов дворищно-регулационен план на селото.

Прокарва се телефонна връзка с гр. Кюстендил (1934). През 1934/35 г. е открита училищна трапезария, в която се хранят 70 бедни ученици.

През 1938 г. в село Соволяно има 3 воденици, 1 дъскорезница, 3 тепавици, 2 магазина, 2 кръчми, читалище с 2145 тома книги, кариера за камъни, 2 църкви, училище, участъков лекар, общинска аптека. След 1940 г. е разширена главната улица, направени са 2 моста на река Бистрица. Селото е водоснабдено (1936) и електрифицирано (1942).

През 1948 г. се открива лятна детска градина за предучилищна възраст с 35 деца. През 1953 г. е построена нова читалищна сграда. Разкриват се пощенска станция и здравна служба.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Първи май“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица. Построени са водомерна станция на р. Бистрица, детска градина (1977), ресторант, както и множество нови частни и обществени сгради. Главните улици на селото са асфалтирани (1960-77). В центъра на селото е уреден парк за отдих (1980). През 2008 г. в парка е изграден нов параклис „Свето Благовещение“. Селото е благоустроено, запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.

През последните години в землището на селото се засаждат нови черешови и сливови насаждения. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.

География

Село Соволяно се намира в северозападната част на Кюстендилската котловина , в долината на река Бистрица , на 6 км северно от гр. Кюстендил , на шосето Кюстендил – Босилеград .

Едно от най-красивите кюстендилски села, с прекрасни климат и природа и самобитна архитектура.

Селото се състои от център и 4 махали: Кошарите, Марена, Любикова и Спротива.

Почвите са: канелени горски, черноземни смолници и алувиално-ливадни.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. най-студен е месец януари със средна температура: – 7 градуса. Пролетта започва рано и към 10-15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Най-горещ е месец юли със средна температура 21,3 градуса. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на ноември. Над селото не преминават силни ветрове и въздушни течения. Валежите са около 610 л. на m² годишно. Най-много слънчеви дни има през месец август, най-много мрачни – през месец декември.

За името на селото има различни обяснения. Според едни произлиза от латинската дума „sovoles“ – издънка, клон, според други – по името на птицата „сова“, или от „сокол“, или от „соболец“ – лалугер. Според друго предание, местното население снабдявало града с месо, сирене, брашно и други селскостопански стоки, които соволчани превозвали с волски каруци. При пристигането им, посрещали колите с възгласи „Идат со вол-ците“.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1883-1958), Община Жиленци (1958-1959), Община Соволяно (1959-1978), Община Драговищица (1978 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.).

Събития

Земляческа среща ( събор ) – провежда се ежегодно през последната събота на месец септември с много музика, танци и веселби.

Личности

Игнатий Кюстендилски (неизв.-1886), родом от с. Караагач, Одринско, кюстендилски митрополит (1861 – 1869). След 1869 г. до смъртта си 1886 г. живее в чифлика си в с. Соволяно – в т.нар. Владишка кула . Иванчо Ангелов Марин, първият кмет на Соволската селска община (1883 – 1887). Михаил Саев (1850-1927) свещеник и учител в с. Соволяно в продължение на 55 години. Иван Момчилов (1888-1966), адвокат и политик, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 г.; Димитър Долбински (1894-1964), адвокат, земеделец, народен представител в XXIII народно събрание ; Крум Василиев Долбински (1924-2008), ветеринарен лекар. Завършил Ветеринарен факултет при Селскостопанска Академия – София през 1950 г. Участник във Втората световна война . Здравко Тонев (р.1933), офицер от ВВС, пръв краевед и историограф на с. Соволяно. Димитър Манов (р.1941) – Хореограф, носител на „Световен Оскар за Фолклор“ за 2012 г. – двукратен носител на орден „Кирил и Методий – първа степен“ – носител на плакет на комитета за култура – носител на „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България –„Заслужил артист на НР България“