Таваличево (Село)

Област: Кюстендил

Население: 258 души[1](15 март 2024 г.)10,2 души/km²

Площ: 25,262 km²

Надморска височина: 642 m

Пощ. код: 2538

Тел. код: 07917

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 72045

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, антични и късноантични селища и некрополи в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква „Света Петка“, със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към кааза Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.

Първото училище в селото е открито през 1857 г.

В края на XIX век селото има 23361 декара землище, от които 14557 дка гори, 6118 дка ниви, 1500 дка пасища, 542 дка лозя, 454 дка естествени ливади, 131 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 1978 овце, 496 кози, 357 говеда и 141 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощарство, лозя, тютюн и зърнени култури) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, кожухарство, зидарство и коларо-железарство. Има 10 воденици, 9 сливарски фурни, 5 бакалници, хлебарска фурна.

През 1882 г. в църковния двор е построена паянтова училищна сграда, която просъществувала до 1918 г. По-късно е построена нова училищна сграда (1925), с пет учебни и една учителска стая. През 1927/28 г. е открита прогимназия с една паралелка. През 1935/36 г. е открита училищна трапезария за 92 бедни и приходящи от други села ученици.

Основано е читалище „Христо Ботев“ (1923) и Кредитна кооперация „Спасение“ (1936). След въвеждане на монопола в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, през 1953 г. в нея се влива кооперацията на с. Катрище, а през 1960 г. се уедрява с кооперацията в с. Горна Гращица.

През 1934 г. е одобрен дворищно-регулационен план на селото и започват мероприятия по неговото благоустрояване и регулация.

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Девети септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1944) и водоснабдено (1958). Построени са кооперативен дом с ресторант, сладкарница, магазин, фурна за хляб, дъждомерна станция (1960), помпена станция (1969), пощенска станция (1974), фелдшерски здравен пункт, както и множество нови частни и обществени сгради. Голяма част от улиците са асфалтирани (1978).

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е затворено. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

География

Село Таваличево се намира източната част на Кюстендилската котловина на шосето Кюстендил - Бобов дол , в подножието на Конявската планина , на 17 км североизточно от град Кюстендил . Купно село.

Почвите са кафяви горски, канелени горски, хумусно карбонатни и алувиално-ливадни.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември. Селото е с южно изложение, Конявската планина го пази от северните ветрове.

Името на селото вероятно произхожда от думата „тавалик“ – воденичен камък.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Таваличево (1883-1949), община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.).

Събития

Общоселски празник „Таваличка пролет“ – провежда се ежегодно в деня на пролетното равноденствие (20 или 21 март). Празникът представлява надбягване с магарета, но вече не се провежда поради нещастен случай с едно от магаретата.

Личности

Димитър п. Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков Константин Чесновски (1842 – 4 януари 1934) – опълченец от с. Таваличево, Кюстендилско. Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1928 г. Йордан Друмников – поет. Йордан Абрашев (р. 1936) – 2-пъти герой на социалистическия труд. Полк. Добри Колешански – бивш шеф на МВР Боровец