Трекляно (Село)

Област: Кюстендил

Население: 323 души[1](15 март 2024 г.)12,4 души/km²

Площ: 25,965 km²

Надморска височина: 791 m

Пощ. код: 2557

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 73047

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични селище, укрепление и некропол и от средновековни и късносредновековни селища и множеството следи от рудодобив свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Според местни предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна местност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е променило в Треклена, а след това и в Трекляно.

Село Трекляно е старо средновековно уседнало селище. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Предошница (или Преглино ) като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак със 70 домакинства, 45 ергени, 7 бащини и 2 вдовици. Тук с голяма доза сигурност може да се твърди, че Преглино е лош прочит или неправилен запис на съществувалото тогава име на селището.

В днешни дни (2008 г.) жителите на околните села, включително и в Сърбия, наричат селото Треклина.

Най-сериозни сведения за Краището, в т.ч. за с. Трекляно, се съдържат в книгата на Йордан Захариев „Кюстендилско Краище. Сборникъ за народни умотворения и народопис“, книга XXXII, 1918 г. Там той отбелязва, че Трекляно е най-голямото село в Краище след Божица сега в (Сърбия), с бели варосани къщи и керемидени покриви.

Сериозен принос в краеведската и историческа достоверност имат самоуките краеведи Стойо Асенов – зооинженер от село Киселица и Любен Серафимов Зарков – учител от Трекляно. Вторият е автор на „История на с. Трекляно“, 1984 г. – машинописно издание, където са събрани много данни за историята и бита на хората от Трекляно от средата на XIX век и 100 години след това.

По времето на османската власт поради епидемии, въстания („Карпошово“ от края на 17 век и други) или по волята на владетелите селото се разтуряло и събирало най-малко два пъти. Сегашното население на селото и на Краище въобще се е формирало от преселване – доброволно или насилствено. Както казва Й. Захариев в споменатото съчинение – всеки в Кюстендилско Краище е дошъл от някъде. Според Пантелей Георгиев („Дълбоко в корените“, София, 2010 г., изд. ДИМИ 99, стр. 10) по сведения на Симеон Сотиров (1896 – 1983), дългогодишен учител, първият съвременен заселник в селото е Стоян Милушев, дошъл тук около 1785 г. от района на днешното селище Цръна Трава в Сърбия. След него са придошли мнозина други заселници, предимно от същия този регион. Този факт обяснява произхода на новото име на селото Трекляно – при трите клена. Преди това за някакъв период от време, по неизвестни причини, районът е бил обезселен, а новите заселници, дошли „на гола поляна“, са дали и ново име на селището. Често след успешни войни или походи на турските войски в района са оставяни за отглеждане големи стада заграбен добитък. Така са се оформили някои поселища, прераснали по-късно в махали и села. Сериозен приток на нови заселници в селото и района е имало след Големата сръбска буна (въстание) през 1804 г., второто въстание през 1815 – 1817 г. Преселници в района са дошли и след потушаването на Трънската буна 1829 г., когато местните хора са потърсили спасение чрез бягство. Същото се е случило по-късно, след потушаването на Чипровското въстание от 1836 – 37 г.(техни наследници са днешните махали Оплатовци и Шавудинци).

След Освобождението през 1878 г. настъпва бурен разцвет на селото. През 1920 г. се правят сериозни проучвания за прекарване на железопътно отклонение от Земен през Трекляно до Трън. Пак според Зарков от селото има много изселници – непосредствено след Освобождението и по-късно. Цели родове, фамилии и семейства са се изселили в с. Мадара (Шуменско), а така също в Разградско , Османпазарско , Ескиджумайско в днешните села Априлово , Баба Тонка , Берковски , Долец и много други.

Въпреки (и независимо от това) че са били откъснати от централните части на България, жителите на Трекляно не са останали безразлични и безучастни на българското възраждане. Известни възрожденци от селото са поп Йове Аризанов, поп Раде, Захари А. Попрадев, Стефан Попйовев, поп Лазар, Андон Илиев, Ненко Бумбаров и други.

Около 1855 – 1856 г. на мястото на разрушената преди това черква на манастира „Св. Пантелеймон“ започва строежът на нова черква – с труда и средствата на местното население. Наименувана е „Успение Богородично“. Разрешението за строежа от „Високата порта“ в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата главният майстор е „Янакия с его братъ Петъръ“ от с. Пещера, а годината на завършване на строежа е 1860 г. И днес се говори, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от околността са хвърляли кокоши яйца – да е по-здрав.

По време на комитетското движение за освобождаване на България от османска власт, Тасе от махала Стойковци, внук на поп Христо, активно участва при основаването на революционен комитет със седалище в с. Извор (според Л. Зарков – Радомирско , според други – Босилеградско ). Същият Тасе, заедно с дядо Станко (виж „Пътувания из България“, К. Иречек) са представителите от Краище в Първото велико народно събрание и е участвал в изработването на Търновската конституция.

Според местни предания, отразени в „Информационен лист“ на черквата, в годините 1954 – 1955 г. изследователи от Армения са посетили селото, като са търсели в околните пещери следи от отшелническия живот на цар Петър. Не са известни резултатите от това изследване. Трябва да се отбележи, че в пещерите „Училището“ и „Цръквето“ е имало скални рисунки и надписи с религиозно-християнски характер, по-късно унищожени. Със сигурност може да се твърди, че арменските учени са посетили тези пещери и са заснели и запазили надеждно тези скални рисунки и надписи.

Друг един Тасе, Тасе Трънярът, сирак от съседното село Кортен , е основател на махала Трънярци. Той е бил монах в Света Гора , учил е в Одеса, имал е връзки с революционния комитет в Букурещ, като е познавал лично неговите членове и, разбира се, самия Васил Левски . По време на военните действия на руските войски при Освобождението лично е сформирал чета и е гонил турците от Кюстендил и Кюстендилско, вероятно съвместно с четата на капитан Симо Соколов – водач на Краищенско-Знеполското въстание или, както самият Соколов го нарича, „Шопско въстание“ (1877 – 1878 година). Активни участници от Трекляно във въстанието са Милош Сукин, Димитър Чавдаров, Тасе Джонев, Милачко Гърков, поп Христо, Стоян Биджев, Джоне Цалакин, Тасе Градинаро.

В памет на големия революционер Симо Соколов (роден в с. Грознатовци, сега в Сърбия) е поставен паметен знак от витошки сиенит в центъра на селото.

Малко преди Освобождението местните жители тогава са събрали пари и почти са били откупили земите, които обработват, от владетеля Едип бей. Тогава обаче писарят, когото Едип бей бил оставил да събира парите и да води документите, някакъв сърбин доведен тука като роб на пашата, изгорил книжата и задигнал парите. След това настъпили безброй съдебни разправии, нови откупвания и т.н. докато дошла свободата, а селяните останали длъжници.

Решителни исторически промени в селото и околността, в частност и в Краището като цяло, настъпват след влизането в сила на Ньойския договор от 1919 г. По силата на този договор Кюстендилското Краище бива разсечено на две части с прокарване на нова граница.

Исторически момент за селото и общината е датата 11 юни 2011 г. На тази дата селото за първи път след 9 септември 1944 г. е посетено официално от държавен глава. Това е президентът на републиката Георги Първанов.

География

Трекляно се намира в географската област Краище , в Западна България , в близост до границата със Сърбия , на 40 km северно от Кюстендил , на 39 km южно от Трън и на 100 km западно от София . Разположено е в планински район, на 15 km от връх Милевец (1733 m), в Милевската планина и е общински център. В състава на общината влизат 19 села с население и 4 обезлюдени. Площта на общината е 267,6 km², а населението ѝ към 2009 г. възлиза на около 550 души, от които около 320 живеят в общинския център.

Село Трекляно е разпръснат тип селище, а площта на землището му е 25,965 km 2 . Състои се от 16 махали.

Котловината, в която е разположено селото, е затворена от високи хребети , така че топлите течения от Беломорието почти не се усещат. Повече влияят северозападните студени ветрове и въздушни течения. Треклянската река , която тече през селото, се влива в р. Струма в района на град Земен .

Селото е известно с множество извори: „Врело̀“ (най-големият), „Гроот“ (най-студеният), „Студена во̀да“, „Света̀ во̀да“, „Риджаново“, „Длибоки дол“, „Корѝтата“, „Еремия“ и други.

Големият постоянен дебит на извора Врело (16 l/s средно годишно) е давал възможност за използване на водната енергия за задвижване на воденици . Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци до към 1960 г.

Голямата средна надморска височина правят климата в района значително по-студен, отколкото в полските райони. По тази причина например първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10 септември.

През селото тече голяма бистра река, наричана в горното течение Еленка, в по-долните села, например в Калотинци – Корито, а по географските пособия – Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва.

Селото е заобиколено от планини, обрасли с прохладни букови гори. Има и масиви от борови гори ( черен бор ).

Събития

Всяка година се провежда среща-събор „Богородица“. Това е главното не само селско, но и за цялото Краище обществено-културно събитие. Прави се на църковния празник Успение Богородично , на ливадата „Соборище“ пред черквата в махалата Тодоровци, местността Врело. За да присъстват на събора тук, са се връщали майстори и от най-далечен гурбет. Празникът е описан много добре от Л. Зарков. На този събор по стара традиция се дава курбан – за здраве, успехи и почит към Бога.

Личности

Тасе поп Христов (неизв.) – възрожденец, народен представител в първото велико народно събрание Манаси Тасев Въртов (1889 – 1928) – по професия самарджия; член на БЗНС, касиер-деловодител и председател на земеделската дружба в с. Трекляно (1908); народен представител в ХХ обикновено Народно събрание. Борис Харизанов (1896 – ?) – военен деец, генерал-майор Раденко Видински (1899 – 1974), партиен функционер. Кирил Рангелов Видински – (1905 – 1994), военен, о.з. генерал, интербригадист. Боян Милачков Балабанов (1912 – 1994), роден в Трекляно. Завършил дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет – писател, драматург (драми „Пред буря“, „Птиците летят по две“, „Щастието не идва само“), голям читалищен деец. Евтим Томов (1919 – 1997), художник-график, професор и преподавател в Художествената академия „Ник. Павлович“ в София. В селото има художествена галерия на негово име, в която се съхраняват част от произведенията му. Кирил Валявичарски (1895 – ?), офицер, полковник Любен Калистратов Валявичарски (1919 – ?), летец „щурман“, първият летец от Краище Димитър Тодоров Стефанов (1923 – ?), лекар, заслужил деятел на Българския червен кръст д-р Славка Заркова – (р. 1928) – изобретява с колектив лекарството Трибестан . проф. Иван Славейков Антонов – доктор на техн. науки – хидроаеродинамика Майстор Раденко (неизв.) – майстор строител, построил черквата в с. Крупник 1935 г. Кирил Аначков (02.05.1938 – 05.07.2016) – спортист, волейболист, национален състезател Асен Захариев – архитект