Уши (Село)

Област: Кюстендил

Население: 27 души[1](15 март 2024 г.)1,76 души/km²

Площ: 15,394 km²

Надморска височина: 1138 m

Пощ. код: 2557

Тел. код: 07927

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 75232

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Уши е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Уж като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 4 мюсюлмански домакинства и 52 християнски домакинства, 5 бащини и 4 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Уши към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 9 данъкоплатци - 8 българи и 1 турчин. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски регистър от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците .

До 1878 година Уши е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. Според османо-турски документи в 1864 година Уши има 16 ханета (117 жители от мъжки пол), а в 1874 година – 32 ханета (160 мъже).

От 1878 година селото е в границите на България и е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.

През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Този заем е изплащан от ушинчани в продължение на десетилетия.

През 1893 година в селото е открито първоначално училище, а в 1929 година – читалището „Бай Здравко“.

В 1949 година е построена нова училищна сграда. От 1952 г. селото е електрифицирано, а от 1955 г. - водоснабдено. През 1957 година е създадено ТКЗС „Червена звазда“, което през 1979 г. е включено в АПК „Краище“ в с. Трекляно

Активни миграционни процеси.

География

Село Уши се намира в планински район, северозападно от Кюстендил , в областта Краище , в южните дялове на Кобилската планина . Съставено е от няколко рзпръснати махали – Самарджийска, Стоянова, Калеина, Знеполска, Николина, Златанова, Костадинова, Велкова и Кошарска.

Името на селото е уникално и няма аналог или подобие в България. В Сръбски източници се споменава като Уш, но това не дава яснота за значението и произхода му. Има предположения, че името на селото може да произлиза от намираща се в землището планинска форма, подобаваща уши.

Личности

Атанас Костов Динев – Кривошията, род.1923 г.- голям общественик, неуморим деятел за благото на хората.