Црешново (Село)

Област: Кюстендил

Население: 1 човек[1](15 март 2024 г.)0,121 души/km²

Площ: 4,959 km²

Надморска височина: 1008 m

Пощ. код: 2567

Тел. код: 07935

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 78543

География

Село Црешново е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Церешнова. Под същото име се среща и в Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. към нахия Ълъджа, Кюстендилски санджак. Името произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името на плода црешня = череша.

Селото изцяло е разположено в Чудинска планина , по източните склонове на рида Рудина, в северната част на географска област Каменица .

Надморската височина при Трънярска махала 1008 м.

Климатът е преходно-континентален, с полупланински характер.

Селото отстои на 25 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Землището му се простира от държавната граница със Сърбия до река Коприва. Две махали – Керимовска и Дълга драйка – и част от землището на селото, след 1920 г., съгласно Ньойския договор , остават на територията на днешна Сърбия към село Долно Тлъмино като махала Црешньово.

Село Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население то е едно от най-малките в Каменица.

Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска и Дедо Иванова.

Селото е бедно, с малко обработваема площ, особено след като част от земите остават в сръбска територия.

След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско били задължени да плащат данък в сръбската община Бистър за „прелазница“ – документ, който им дава право да обработват земята си. Това продължило до 1949 г., като се изключат годините на Втората световна война (1941-1944 г.). След Ньойския договор започва изселване главно в Ескиджумайско и Тузлука .