Червен брег (Село)
Област: Кюстендил
Население: 1019 души[1](15 март 2024 г.)34,1 души/km²
Площ: 29,923 km²
Надморска височина: 570 m
Пощ. код: 2629
Тел. код: 07035
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 80491
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Възникнало е като крайпътна станция на древния път (Далматински), свързващ Драч , Скопие , Велбъжд , Германея , Самоков , Филипополис и Цариград .
През Средновековието селото е било разположено на платото над десния бряг на река Джубрена, в местностите „Къро“ и под „Св. Спас“. Впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката.
Най-ранен документиран източник за селото е от 1482 г. - османски регистър за доганджиите.
Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.
На 7 януари 1531 г. Бенедикт Курипешич, придружаващ немски, чешки и унгарски дипломати на път за Цариград, минава през селото. Той отбелязва следното: „Стигнахме до с. Червен брег по един лош път, през една планина, до един хубав мост“ .
В турски данъчни регистри от 1482 г. до края на османския период, е записано с името Саруяр. В руска триверствота карта от 1878 г. името на селото фигурира като Цырвени брѣгъ.
През 1836 г. през района минава френският изследовател Ами Буе , който пише: „Пътищата са два – от главния конак в с. Червени брег единият минава през Дупница, а другият продължава направо – от по прек, за Бинека, дето също е имало главен конак“ .
Петър Чавдаров ( Пепи тъпото) роден в Дупница но сърцето му бие навсякъде където има бар
През 1874 г. е построена църквата „ Свети Николай “, на мястото на по стара паянтова такава.
След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии и на тяхно място възникват нови крупни земеделски стопанства: на Зашо Попов, Марко Мавров, Мите Кавдански, Тодор Болюков и др.
Най-ранно килийно училище е открито през 1813 г. от даскал Николчо.
През 1848 г. е построено училище в черковния двор.
През 1880 г. е построено ново двуетажно училище, но то е паянтово и през 1891 – 92 г. на негово място е построена масивна училищна сграда.
Последното училище, построено в центъра на селото, отваря врати през 1938 г. Закрито е през 2012 г., поради недостатъчен брой деца.
Двама души от селото загиват по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1897 г. селото е пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.
През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила: „Дупнила“, „Коджа-карица“, „Едигьол“ и „Рупите“.
През 1911 г. е основано читалище "Утро".
В Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) селото дава 24 жертви, в Първата световна война (1814 – 1818) – още 33 жертви.
През 1926 г. е образувана всестранна кооперация. В следващите години са изградени водопровод, частична електрификация, мандра, масивен каменен мост под селото (1942 г.). През 1947 – 1948 г. е построен промкомбинат в центъра, оформен е Парк на младежта. През 1949 г. са открити телеграфопощенска станция и радио-възел.
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Коста Петров“. През 1956 – 1960 г. то се уедрява с ТКЗС в с. Крайници. Закрито е през 1992 г.
Поради близостта до общинския център Дупница, миграционните процеси не са особено активни. Перспективите на селото са свързани с развитието на селскостопанското производство, селския и най-вече поклонически туризъм. В землището на селото е единствената средновековна църква на територията на Община Дупница – „Св. Спас“, както и множество други култови обекти – възрожденска църква „Св. Николай Мирликийски“, параклиси и оброчища. От 2014 г. се провежда археологическа дейност, в резултат на която е открита раннохристиянска базилика (средата на IV век), още една средновековна черква, както и предхристиянски строеж.
География
Намира се на пет километра източно от град Дупница , между планините Верила и Рила , по поречието на река Джубрена . Разположено е в средата на Горно поле. Землището му е 29 923 дка.
Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано и към 10 – 15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на ноември.
Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. се нарича Червени брег, а от 1966 г. – Червен брег.
През годините принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Червени брег (1883 – 1958), Община Сапарева баня (1958 – 1959), Община Крайници (1959 – 1978), Община Станке Димитров (1978 – 1992), Община Дупница (от 1992 г.).
Събития
Селски събор на Спасовден . Кукерски игри на 1 януари.
Личности
Начо Кръстев – първият кмет на селото след Освобождението, депутат във Второто велико народно събрание – 1881 г. /Консервативна партия/. Йордан Милошев (1920) – Участник в Отечествената война 1944 – 1945 г. в състава на Пета българска армия съвместно с Югославска народоосвободителна армия и български военнопленник през втората световна война 1944, един от строителите на НДК София, писател, общественик. Акад. проф. Тодор Михайлов Самодумов (1878 – 1957), учител, педагог. Иван Кавдански – дългогодишен, образован за времето си учител и свещеник в селото и на други места. Поставил началото на летописната книга на у - ще "Св. св. Кирил и Методий", с. Червен брег. Стоил Ил. Бонев – учител и общественик,автор на „История на с. Червен брег“,2001 г., изд. ИК "Ваньо Недков".