Шишковци (Село)
Област: Кюстендил
Население: 457 души[1](15 март 2024 г.)59 души/km²
Площ: 7,749 km²
Надморска височина: 485 m
Пощ. код: 2553
Тел. код: 079242
МПС код: КН
ЕКАТТЕ: 83354
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол, открити източно от селото, тракийските надгробни могили от римската епоха, свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Шишковци е старо средновековно селище. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд , която се развила в близост до село Шишковци, между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство , предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331), войската на Търновското царство претърпява тежко поражение, а цар Михаил Шишман е тежко ранен и три дни по-късно умира. Спомен от тази битка е името на местността „Шишманица“ в селското землище.
В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Шошковци и Шушковци към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Шишковци.
Преди Освобождението Шишковци било почти изцяло чифлишко село, с десетина раетски къщи, които притежавали само около 5% от обработваемата земя. В селото турци не са живели, турците-чифликчии живеели в гр. Кюстендил. Селската земя била разпределена в 9 турски чифлика: Ефенджийския, Юсеинбеговия – собственост на Юсеин-бег Калканделията, Паланечкия – собственост на Мехмед-ага от Крива паланка, Близначкия – собственост на кюстендилския мюфтия, Трупевия – собственост на кюстендилските турци Едриз, Ибрахим и Зейнел, Османбеговия – собственост на Осман бег, Чибукчийския – собственост на Мустафа ага, потурчен българин от гр. Щип, Чучулигиния и Хаджиадемовия. След Освобождението местните селяни постепенно изкупили чифлишките земи от изселилите се турци.
През 1878 г. е открито начално училище, през 1922 г. основно училище, построена е нова училищна сграда (1935).
През 1888 г. 13 семейства се изселили в с. Тюркеше , Османпазарско , където изселили се в Анадола турци продавали земите си на много ниски цени. Това село по-късно било преименувано на Шишковица .
През 1895 г. е построена енорийската църква „ Свети Архангел Михаил “. Строител на храма е дебърският майстор Серафим Йосифов Дебралия, подписал се на западната стена като „СИ М 1895“. Храмът е изписан от Евстатий Попдимитров . На иконата на Свети Георги Попдимитров оставя подпис: „1895 Ик. писец Ев. п. Димитров“.
В края на XIX век селото има 4469 декара землище, от които 274 дка ниви, 72 дка естествени ливади, 373 дка овощни и зеленчукови градини, 427 дка лозя, 424 дка селска мера и др. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото има 2 бакалници и 2 воденици.
През 1900 г. се учредява първата в Кюстендилска околия Земеделска дружба с председател Андон Виячев.
През 1908 г. е основано шишковското народно читалище „Наука“, през 1920 г. – Кредитна кооперация „Лоза“.
Открита е жп спирка (1921), а по-късно – жп.гара Шишковци (1935).
През 1925 г. е създаден синдикат за напояване и отводняване на селата Шишковци, Раждавица , Перивол и Копиловци .
Селото е електрифицирано (1935) и водоснабдено (1960). През 1942 г. се създава поща.
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Ив. Вл. Мичурин“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица. Селото се благоустроява, строят се множество нови частни и обществени сгради: стадион (1956), дом за деца и юноши (1961), търговско административна сграда, фелдшерски пункт. Голяма част от улиците са асфалтирани.
В селото е живял и творил известният художник Владимир Димитров-Майстора . Идва в с. Шишковци през есента на 1924 г., поканен от неговия приятел Андон Виячев , с когото се познават от времето на Първата световна война , в която Майстора взема участие като военен художник, а Виячев – като ротен фелдфебел. Художникът спечелва симпатиите на селяните, тяхното приятелство и доверие. В шишковското поле Майстора сътворява изкуство от световна велична. „Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце с. Шишковци“ – споделя той в свое писмо. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на Майстора. През 1972 г. е изграден центърът с дом-паметник на Владимир Димитров-Майстора , а през 1982 г. се открива и къща музей на художника.
През последните десетилетия се наблюдават силни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и туризма.
География
Село Шишковци се намира в Кюстендилската котловина , на 6 км североизточно от Кюстендил , на жп линията София – Кюстендил.
Климатът е умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Шишковци (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), Община Раждавица (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.).
Личности
Андон Виячев (2.ХI.1868 – 17.I.1944). Учител (1886 – 87 и 1891 – 98), контрольор по десятъка (1888 – 1889), писар в общинското управление (1898 – 1900) в родното си село. Народен представител в XI обикновено народно събрание (1901). Съдействува активно за развитието на овощарството в с. Шишковци. През 1934 г. дарява 2000000,00 лв. на селото, като с тези средства са построени гарата и училището, което носи неговото име. Личен приятел на Владимир Димитров-Майстора, съдействува за установяването му в с. Шишковци. Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960), художник, погребан в с.Шишковци.