Българско знаме

Яхиново (Село)

Област: Кюстендил

Население: 1794 души[1](15 март 2024 г.)146 души/km²

Площ: 12,276 km²

Надморска височина: 663 m

Пощ. код: 2622

Тел. код: 07032

МПС код: КН

ЕКАТТЕ: 87727

История

Селото е в България от 1878 г.

Сведения за селото под името Бюик Ахи има в османотурски регистри от 1576 г.

Частни килийни училища е имало около 1834 г.

Запазена е църквата „Света Петка“, построена през 1871 г. на мястото на стар манастир.

При преброяването на населението през 1881 г. селото е записано като Яхиново в община Цървени брег, околия Дупница, окръг Кюстендил с 488 жители.

За произхода на името Яхиново няма документални данни.

Няма сведения за съществувало селище преди османската власт, но от легенди се знае, че е имало поселение на няколко километра на север от селото, в местността „Царако“. Открити са следи от жилища. Село Яхиново непосредствено преди Освобождението от османска власт е било едно почти напълно българско село. От 85 къщи, 81 са били български – християнски и само 4 са били турски. Населението е брояло около 500 души.

Имало е един турски чифлик и метохска земя на Рилския манастир. Основният поминък, както и навсякъде тогава е бил земеделието и скотовъдството. Повечето от хората са имали собствена земя, но някои са работили и в чифлика. Децата са учили в българско училище. Няма сведения за участието на хора от селото в Априлското въстание от 1876 г.

Десетки яхиновци участват във войните и много от тях дават живота си. Няма сведения за участие на хора от Яхиново в юнското и септемврийските въстания през 1923 година. През партизанското движение няма регистрирани партизани, а също и ятаци. През 1956/57 г. е кооперирана земята на селото. Имало е репресии срещу несъгласните, но няма факти за жертви. През 1942 – 1944 г., селото е електифицирано, а през 1965/66 е водоснабдено. Дотогава за питейни нужди са използвани само две чешми от местен водоизточник. Впоследствие (60-те и 70-те години на 20. век) селото се разраства, като в него се заселват много хора от други села.

През 1967 е построено ново училище, в което са учили над 300 деца. Стотици хора от селото отиват гурбетчии в Италия, САЩ, Германия, Испания, Гърция. Яхиново е от селата, в които има и училище и детска градина.

География

Село Яхиново се намира на около 4 km североизточно от центъра на град Дупница . Разположено е в намиращата се между планините Верила на север и североизток и Рила на юг североизточна част на Дупнишката котловина . През селото протича река Джубрена , десен приток на река Джерман от басейна на река Струма . Преобладаващият наклон на терена в селото следва приблизително посоката на речното течение на югозапад при надморски височини около 550 m в североизточния край на селото, 530 m в югозападния край и 543 m при сградата на кметството.

Общински път през Яхиново води на североизток през село Червен брег до село Крайници , а на югозапад до връзка в Дупница с второкласния републикански път II-62 (Кюстендил – Дупница – Самоков ) и по него – до връзка с първокласния републикански път I-1 (град Видин – граничен пункт ГКПП Кулата - Промахон ) – част от Европейски път Е79 .

Западно от Яхиново минава железопътната линия № 5 София – Кулата , на която има спирка за селото.

Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището на селото са преобладаващо смолници, наносни и ерозирани излужени канелени горски почви.

В района на селото има находища на глина за тухли.

Землището на село Яхиново граничи със землищата на: село Червен брег на север и североизток; село Ресилово на югоизток; село Самораново на югоизток; ; град Дупница на юг и югозапад; село Блатино на запад; село Дяково на северозапад; село Тополница на северозапад.

Населението на село Яхиново, наброявало 1239 души при преброяването към 1934 г. и 2423 към 1985 г., намалява до 1643 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 2026 лица, за 1953 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 66 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ ромска “, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.

Събития

Съборът на селото е на 14 октомври –празникът на Света Петка (Петковден).

Личности

Здравка Момчилова – народна певица д-р Мирчо Иванов Боцев – медицински директор на Районна болница Дупница инж. Йордан Иванов Боцев – Директор на Кремиковци, зам. министър на промишлеността в правителството на Любен Беров Емил Гущеров – депутат в народното събрание от партия ГЕРБ подполковник Венцислав Георгиев Грънчаров – изтъкнат български артилерист Генерал-майор Иван Томов (1942 – 2021) – Началник Първа армия на Република България, съветник по националната сигурност на президента Желю Желев Иван Бантутов (1931 – 1996), български офицер, генерал-майор