Абланица (Село)

Област: Ловеч

Население: 132 души[1](15 март 2024 г.)5,63 души/km²

Площ: 23,61 km²

Надморска височина: 463 m

Пощ. код: 5574

Тел. код: 06921

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 00028

История

Тракийският град Мелта , днес Ловеч, е на 10 km.

На 0,5 km северозападно от Абланица има останки от средновековна крепост.

Първите писмени данни за Абланица са от 1430 г. в Тимарския регистър на Никополския санджак, а в турския регистър от 1607 г. фигурира като Араплии.

През 1830 г. започва да функционира килийно училище. Унгарският географ, етнограф и археолог Феликс Каниц (1829 – 1904) преминал край с. Абланица през лятото на 1872 г., описва престой я си в Аблански хан „Тези часове блестят като ярки звезди в сравнително сериозните дни на пътуването ми.“ Преди Руско-турската война (1877 – 1878) селото е било обект на улично и квартално планиране. По всяка вероятност планирането е било извършено от възпитаник на френската школа. Частична реализация на плана е осъществена преди войната. С построяването на улиците са обособени малки площади, в центъра на които са изкопани кладенци (герани). Някои от тях са запазени.

1886 г. е открито начално училище „Любен Каравелов“, през 1916 г. прераснало в прогимназия.

Първоначалният план на Абланица е впоследствие актуализиран във връзка с построяването на пътя София-Варна, който до 1970 г. минава през самото село.

География

Село Абланица се намира в планински район в централната част на Предбалкана , на около 11 km от областния град Ловеч и на около 17 km от град Троян , като непосредствено до селото минава и Републикански път I-4 .

Селото е разположено между Ловчанските и Микренските височини (835 m), на юг от долинното разширение на река Дрипла , приток на река Осъм . Климатът е умерено-континентален. Сиви горски почви, по всяка вероятност вследствие на аблация (ерозия и денутация – геоморфоложки понятия на промяната на скалите от граничещите височини). Има находища на варовик за негасена вар и на глини, които имат богато съдържание на желязо.

Събития

Традиционно ежегодно палене на огньове за прогонване на злите духове на Сирни заговезни . Селски събор – на Димитровден Общоселско черковно празнуване на Великден.

Личности

Анка Боева Радоева – р. 8 юли 1925 г. – партизанска ятачка Мира Николаева Бозева – р. 22 ноември 1954 г. – Журналист, дългогодишен водещ, продуцент и сценарист в Българската национална телевизия проф. д-р Петър Пенчев Петров дмн – паразитолог, НЦЗПБ проф. д-р Стилиян Йотов Йотов, дфн – р. 23.05.1960 г. – философ, СУ „Климент Охридски“

Друго

Селото е електрифицирано от 1948 г., радиофицирано от 1955 г. и водоснабдено от 1971 г.

До 90-те години на миналия век в селото се произвежда негасена вар, има керамичен и дърводелски цехове; там се намират и дом за възрастни хора и социално-педагогически училище, които вече не работят.