Васильово (Село)

Област: Ловеч

Население: 213 души[1](15 март 2024 г.)4,85 души/km²

Площ: 43,922 km²

Надморска височина: 706 m

Пощ. код: 5723

Тел. код: 06900

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 10272

История

От древността тръгва историята на селището. По високите рътлини има 12 могили, а по поречието на Васильовската река – още 22. При разкопки на иманяри в могилата Суходол са открити останки от тракийско погребение.

Махала Васильово, която е част от село Рибарица, е призната за отделно село на 7 април 1949 г.

География

Село Васильово се намира в Тетевенския Балкан , на 12 км от гр. Тетевен и на 6 км от курорта Рибарица . Столицата София е на 130 км, а областният център Ловеч – на 81 км. Източно от селото е разположен връх Васильов (1490 м – най-високият в Предбалкана ). На юг са хребетите Дебели дял и Калугерско било, а на север – Нешов камък.

Климатът на селото е благоприятен за почивка в планинска среда. Пролетта е топла за планински условия. Лятото е топло с прохладни вечери. Есента е хладна. Зимата е мека, без преспи и силни ветрове, с трайна снежна покривка – чудесно условие за зимни спортове и игри.

Поляните и ливадите са изпъстрени с цветя и билки. Ядливи гъби се берат през по-голямата част от годината и разнообразяват трапезата на местните хора и гостите на селото.

В горите край селото растат бук , топола , ясен , бреза , явор , бор , ела , смърч , лиственици . По високите скали вият гнезда орли и соколи , а в ниските части – сойка , кълвач , бухал , кукумявка и щъркел .

В горите се срещат елен , сърна , кафява мечка , вълк , лисица , чакал , дива котка , бялка , невестулка , пор и златка . В реките има балканска пъстърва и пападайка.

Събития

Големият празник на селото е 1 май. На 6 септември празнува махала „Киряшки дол“, а на Димитровден е празникът на Шопската махала. На Сирни заговезни има карнавално шествие, на Тодоровден – конски кушии (надбягвания), а на Петровден е денят на овчар.