Врабево (Село)

Област: Ловеч

Население: 645 души[1](15 март 2024 г.)15,1 души/km²

Площ: 42,84 km²

Надморска височина: 436 m

Пощ. код: 5660

Тел. код: 06954

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 12108

История

Като населено място Врабево е възникнало по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185 – 1187 г.(по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби; по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква...

География

Село Врабево може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян , Ловеч и Севлиево . Земите на Врабево граничат със землищата на селата Добродан , Стефаново , Дамяново , Дебнево , махалата Маргатина. Врабево е естествен център на околните села и поради функциониралата до няколко години преди 2006 г. гимназия.

Намира се в Предбалкана , като съчетава възможностите на равнината и на планината. Климатът предпоставя възможността за развитието на всички срещани в България фиданки.

Събития

Врабево отбелязва своя празник със селски събор всяка есен на празника на Св. Архангел Михаил , по името на черквата. Великден се празнува с организирана програма от песни и танци на площада.

Личности

Подредени по първо име и фамилия:

проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика Атанас Йонков, дългогодишен ген. директор на БМФ до 1993 г. доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика. проф. Борис Боев, историк арх. Борис Боев /Дядо Бойчо/, зам.министър в няколко правителства преди 10.11.89 инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол ('92-'99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет ('95-'99). Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“ Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок Васил Киров Митков (1909 – 1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934 – 2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания. Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе, Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик Георги Петров Георгиев – доцент по Социална педагогика – теория и методика на ресоциализацията и методика на превантивно-корекционната дейност, доктор по педагогика, ръководител на катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист Добри Джуров , политик, дългогодишен военен министър, армейски генерал Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото Иван Гадевски, актьор, директор на Плевенския драматичен театър Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век. проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“ ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка Иван Недялков, опълченец от I рота на 8-а дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира Красимир Иванджийски (1947 – ), журналист , издател , политик ; собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“ (роден във Врабево) проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци. Минко Христов, депутат в XXXVIII народно събрание 1997 – 2001 г., парламентарна група на ОДС Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария / Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение. Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала. д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията. Николай Заяков, поет и публицист Павел Боржуков, испанист и поет Пенко Толеков /Даскала – Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/ Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево. Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10 ноември 1989 г. Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок Станчо Хаджистанчев Врабевски – председател на тетевенския революционен комитет, сподвижник на В. Левски Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г. Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с. Перущица полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „ Боен устав на пехотата “