Голец (Село)

Област: Ловеч

Население: 142 души[1](15 март 2024 г.)3,43 души/km²

Площ: 41,59 km²

Надморска височина: 366 m

Пощ. код: 5573

Тел. код: 06933

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 15552

История

На сегашното си място селото е от сравнително недалечно време. Според предания, то започва съществуването си около 1300 г. в местността Гузре, на 2 km западно от днешното село, и се е състояло от около 40 къщи. Поради това, че мястото е било изложено на бури и ветрове, след около 50 години жителите се преместват на изток, в местността Селището. В началото на 1400-те години в тази местност се явява млад момък, непознат на тогавашните жители, който задирва красивите девойки. Възрастна жена поръчва момъкът да бъде наблюдаван. Установява се, че слизал по дерето от Киркова махала и носът му бил с една ноздра (оттам идва името на пещерата Змейка). Жената казва, че това е змей, който ще унищожи селището, и хората се преместват на изток, в местността Червещица (днес – Червесъра). Новото селище е наречено Червешница, по името на местността.

Към 1490 г. на турски бей, страстен ловец от с. Шанките (днес Соколово), изчезва ловното куче. Той обвинява българите от село Червешница и заповядва селото да бъде изгорено, всички младежи и девойки откарани в Анадола, а останалите българи изклани в местността Каниското. Останали живи само българинът дядо Дончо и синът му Лазар – недъгав момък, които си правят колиба в местността Дончадъса. На територията на днес съществуващия Голец е имало турско село, без никакви българи. Намирало се в местността Малекъра (днес известна като Турска махала).

Към 1500 г. в селото идва първият българин, скитникът бай Кольо, наричан „Голтакъ“, който построява първата българска къща. По-късно придошлите българи наричат селото по неговия прякор – Голец. Втората българска къща израства от сина на бай Дончо, Лазар. На това място и днес живеят техните поколения. Селото било откъснато от централните пътища и запазено от турски потери и безчинства, затова става убежище на българи от други села: от Голяма Желязна – родът Митовци, от Угърчин – Дяновци, от Микре – Тошковци, от Пирот – Даскаловци, от Славяни – Йовчевци, от Шипково – Пеювци, които създават махала Пазар дере. По-късно идва момък – сърбин, който се оженва за българка и имат пет дъщери, които дават началото на родовете: Банчовци, Радевци, Натовци, Гивизовци и Клатичковци. Няколко семейства, дошли от Македония, създават Сели махала (днес – Киркова махала).

Основен поминък на населението в миналото и днес са животновъдството и земеделието. Но обработваемата земя е била неплодородна и недостатъчна и младежите са ходили из полските села на жътва, а някои от мъжете – по Влашко на гурбет.

В последните години много млади хора трайно се установяват в градовете Ловеч , Троян , Плевен и Габрово . Населението непрекъснато намалява: през 1939 г. то е било 2100 души, имало е 580 семейства; през 1958 г. – 1851 души, 450 семейства; през 1964 г. – 1487 души, 430 семейства, през 1977 г. – 1026 души, 405 семейства. Жителите към 31 декември 2019 г. са 146 души.

По сведения на стари хора, начално училище е имало от 1881 г., което се е намирало в частна къща. Първият учител е Стоян Даскала от с. Белши, Троянско . През 1907 г. е построена сградата на началното училище. Прогимназия има от 1920 г., намирала се е в частна къща, а сградата е построена през 1933 г. Читалището е основано през 1927 г. Имало е много добър самодеен колектив, известен в околните села. Църквата е построена през 1943 г.

География

Село Голец е разположено на двата бряга на река Дрипла (Големият дол, както още е известна), която разделя два успоредни склона на Ловчанската планина . Намира се на 25 km югозападно от град Ловеч и на 35 km северозападно от град Троян . Най-близки на Голец села са Абланица (на изток) и Микре (на запад). На 10 км източно от селото протича река Осъм, по течението на която е прокаран още от римско време път за Тракия, а през 1948 г. е построена от бригадири железопътната линия Ловеч – Троян. Южно от селото минава пътят от София за Варна (Е772 ). По-голямата част от селото е събрана, но има махали, отделени на 2 – 3 км, наречени по името на мястото – Пазар дере, Улуман, или на родовете – Юровци, Аговци, Тошовци.