Голяма Желязна (Село)

Област: Ловеч

Население: 508 души[1](15 март 2024 г.)11,1 души/km²

Площ: 45,657 km²

Надморска височина: 456 m

Пощ. код: 5670

Тел. код: 06957

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 15703

История

Първите следи от човешко присъствие на територията на селото са находки от неолита в пещерата Топля. Други свидетелства за ранно обитаване са множеството изкуствени могили в землището на селото: могилите в мюсюлманската махала (три на брой), Топ кория, могилите в м. Лъките, тези в м. Говедарски рът (разрушени от иманяри) и др.

За първи път селището се споменава в османски документи от XV век под името Зелезна. За произхода на името има две предположения. Първото е, че през късното средновековие тук пристигат саксонски рудари ( саси ), които се смесват с местното население. Второто е, че през XVII век след потушаването на Чипровското въстание част от бежанците се заселват в тук и започват добив на желязна руда. И според двете предположения името категорично се дължи на находището на желязна руда в местността Енча, в землището на селото. В наши дни находището не се експлоатира поради факта, че запасите от руда в него са недостатъчни.

Легендата за основаването на селото гласи, че първоначално то се е наричало Браилица и се е намирало в м. Няголовото. Преди около 300 години се премества заради изтощаване на почвата. Новото му местоположение било в района на днешната махала Бърдене. Това било и наименованието на новото селище. Според преданието то е засегнато от чумна епидемия и за да се спаси, населението е принудено да се крие. Тогава чумата е заорана от двама братя-близнаци с два вола-близнаци в м. Чумин кръст. След това селото продължава да съществува спокойно и дори се замогва благодарение на пътя Варна - Дубровник , на който се намира. Развитието на търговията започва да носи големи приходи за населението.

Благоденствието на селото обаче предизвикало вниманието на жителите на околните селища. Бърденци били обвинени в убийството на боримска кадъна, извършено в Борима от самите турци, които тайно захвърлили тялото в бърденските обори. Страхът от отмъщение за мнимото престъпление принудил бърденци да се разселят. Те се разделили на три групи. Според друга версия отмъщението се състояло, като част от българите били избити, а къщите им – изгорени. Част от бърденци се преселили в Пловдивско, а други се установили в близката местност Желязна. Така били положени основите на съвременното село Голяма Желязна. Третата група забягва в Румъния .

Мъже от Голяма Желязна участват както в борбите за освобождение от Османската империя, така и във войните за национално обединение на България. При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голяма Желязна е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

География

Голяма Желязна се намира във Васильовската предпланина на Стара планина , на границата на общините Угърчин и Троян . Разстоянието до общинския център Троян е 32 км. През селото преминава река Топля (приток на Калник ), която извира от едноименната пещера. Язовирът е завършен през 1961 г.

Основни махали са: Бърдене, Централна, Мюсюлманска, Мочурака, Топля, Късера, Кузуря, Лъките, Разсадищата, Испирско, Радьово, Селски дол, Радей, Суха долчина, Чолдарско, Чиря. Част от землището на Голяма Желязна е заета от язовир „Сопот“ (всъщност по-голямата част от язовира е в землището на Голяма Желязна).

Най-известните природни забележителности са пещерите Топля и Яловица, скалата Купена (до Топленската пещера), Момски камък и т.н. Понастоящем голям интерес представлява и язовир „Сопот“, който предлага добри условия за риболов и водни спортове.