Горан (Село)

Област: Ловеч

Население: 293 души[1](15 март 2024 г.)14,8 души/km²

Площ: 19,76 km²

Надморска височина: 170 m

Пощ. код: 5552

Тел. код: 06923

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 16002

История

Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980 – 1981 г. от екипа на Георги Китов се открива некропола „Горан-Слатина“. На 8 – 15 км северно от Ловеч от двете страни на третокласния асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили с височина от 1 до 7 м от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура. Некропола от тази епоха най-големият и богат сред проучените. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои – облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. След обстойното им археологическо изследване могилите са изравнени с обработваемата земя в района. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националния исторически музей в София.

Около 10 век павликяните от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. По този начин е образувано и селото. До 1951 г. името му е Долно Павликени , след което е преименувано на Горан на нелегалното име на партизанина от селото Иван Кунчев Вълчев (Горан).

География

Селото се намира в равнината зад хълма „Касабаир“ на 8 км северно от Ловеч . Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Виждат се скалите на Деветашкото плато. Наблизо са селата Дойренци , Слатина и Умаревци . В околността поради масовото обработване на земята се срещат все по-рядко диви животни. Зайци, лисици и други дребни полски хищници са най-разпространените представители. В някои от горите може да се забележат и сърни.

Климатът е умерен. Поради равнинния релеф и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно.

Събития

Сборът на селото е на Петковден 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.

Личности

Иван Вълчев Кунчев (Горан) , член на РМС , партизанин в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , убит край Ловеч (27 октомври 1921 – 18 септември 1943). Цачо Колев , участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско Вълчо Кунчев Вълчев, ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев. Вълчо Кучев Петков. Военен инвалид от Балканската война. Носител на няколко ордена за храброст. Баща на партизанина Иван Вълчев Кунчев (Горан). Цонка Михайлова Бозарова, ятачка (11 май 1925 – ?) Ангел Петков Данчев, загинал във войната срещу Германия (18 юли 1923 – 3 ноември 1944) Вълчо Енчев Атанасов, загинал в Деветоюнските събития 1923 г. (10 октомври 1892 – 10 юни 1923). Димитър Станев, 34-ти пехотен Троянски полк, – участник в Балканските войни, убит при Русуля Балта (? – 24 юни 1913) Кръстю Желязков Илиев, 65-и Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при връх Дебочица, Горноджумайско (? – 14 юли 1913) Стоян Тончев Христов, 17-и пехотен Доростолски полк, участник в Балканските войни, убит при Кестенлик, Чаталджанско (? – 4 ноември 1912) Иван Диков Пейков, 65-и Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при Царево село, (? – 23 юли 1913), Иван Петров Мирков, 53-ти пехотен Осоговски полк, участник в Балканските войни, убит при Одрин (? – 7 ноември 1912) Йордан Кунчев Вълчев – участник във Втората световна война, Първа българска армия по време на втората фаза. АБПФК. Никола Райнов (1872 - 1925 година) Активен стопански и административен ръководител. През 1920 година взима кредит и построява в селото мелница и керамична фабрика, която по-късно неговите наследници разширяват и механизират, за да достигне през последните години няколко милиона тухли и цигли. Национализирана е през 1947 или 1948 г. Същият е избран за кмет на селото три пъти: През 1906, 1909 и 1911-1913 година. Денчо Николов Райнов (1900 - 1941 година) Културен и обществен деятел. Дългогодишен учител по математика и физика и директор на местното училище. Провел редица инициативи за озеленяване и благоустрояване на училищния двор, направа на цветни градини, учредяване на спортно дружество, организиране на трапезария за хранене на бедните ученици. Работи активно за развитие на читалищното и кооперативното дело в селото. Веселин Николов Райнов. Активен културен и партиен деятел. Един от инициаторите за учредяване на РМС през 1932 година. Завършва висше икономическо образование и дълги години работи като специалист икономист в Министерството на вътрешните работи.