Гостиня (Село)
Област: Ловеч
Население: 100 души[1](15 март 2024 г.)6,09 души/km²
Площ: 16,492 km²
Надморска височина: 204 m
Пощ. код: 5543
Тел. код: 069247
МПС код: ОВ
ЕКАТТЕ: 17378
История
Селото се е появило вероятно в периода XIII – XIV век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница в местността Маслека в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богатата и разнообразна растителност, големия брой извори и чешми в околността, наличието на минерален лечебен извор и двете рекички, по време на османската власт селото се е населявано само от османци . Българи са допускани да работят само като аргати. След Руско-турската война 1877–1878 османци, които не са участвали във военните действия, са допуснати до селото, за да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села, главно Брестово и Къкрина . Сред родовете са Кочовци, Стойновци, Миховци, Бальовци и Мичовци.
В най-благоприятния период селото се е състояло от 150 домакинства.
От селото е опълченецът Цаню Митев Славоев, награден с войнишки Георгиевски кръст за проявена храброст в Битката при Шипка . На него селото дължи общинската си земя. В качеството си на кмет чрез съда успява да съхрани за селото сегашните земи и гори, които след освобождението съседните села се опитали да присвоят. Подучен от ловешките адвокати чрез пастирите на селото затварят стадата от едър и дребен добитък на съседните села и ги принуждава да платят глоба, за да ги освободи. Въз основа на тези документи за глоби съдът узаконява и признава сегашните гори и земи на селото.
Селото е дало жертви през Първата и Втората световна война . В центъра на селото е издигната паметна плоча от признателното съселяни. По времето на Втората световна война в местността Липовец се разбива американски самолет B-24 Liberator , ударен от немските войски над град Плоещ, Румъния.
През 50-те е построено читалището . До 60-те учениците от селото се учат в местното училище, но поради миграция на населението към Ловеч и други градове, то е закрито.
До началото на 90-те основен занаят е растениевъдство, овощарство, пчеларство, отглеждане на грозде и главно животновъдство. По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. В селото са били разположени пчелините за производство на мед поради чистия горист район. След ликвидация на местното ТКЗС са правени неуспешни опити за кооперации.
География
Село Гостиня е разположено в Предбалкана , на около 10 km източно от Ловеч . Местността е гористо - планинска , преобладават кафяви горски почви . Климатът е умерено-континентален. През селото минава река Гостинка, която се образува при сливането в началото на селото на реките Мареница и Арангел. В периметър около 80 km отсъстват промишлени замърсители. Традиционна работа на населението са земеделието и животновъдството без промишлено значение. Гостиня е свързано чрез асфалтов път с Ловеч, труднопроходим черен път със селата Смочан и Тепава и с черен път с Къкрина.
Събития
Съборът на селото е последната неделя на месец октомври.