Дойренци (Село)

Област: Ловеч

Население: 1032 души[1](15 март 2024 г.)36,9 души/km²

Площ: 28,016 km²

Надморска височина: 129 m

Пощ. код: 5550

Тел. код: 069249

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 21823

География

Дойренци е едно от големите села в Ловешка област . Намира се, където северните склонове на Стара планина преминават в Дунавската равнина , а река Осъм тече бавно към Дунав .

Географското положение на селото по Гринуич се определя на 24 градуса и 43 минути източна дължина и по екватор 43 градуса и 8 минути северна ширина и е на 120 м над морското равнище. Средната годишна температура е 11,2 °С. Разликата между най-високата и най-ниската температури е повече от 20 °С, което показва умерено континентален климат . Количеството на валежите през годината е 650 литра на квадратен метър. Най-много валежи падат през пролетта – 221 l/m².

То е разположено на левия бряг на река Осъм, на 15 км североизточно от град Ловеч . Събрано е в низина между два не много високи хълма. Най-близкото до него село е Йоглав , което се намира на два километра в югозападна посока. Землището му заема хълмиста равнина , граничещо на изток с александровското и деветашкото землище. На запад землището достига с. Слатина и с. Горан . На север то опира със землището на с. Дренов и Владиня . На юг граничи със селата Деветаки и с. Тепава . В тази част от Дойренската котловина минава железопътна линия, свързваща Троян с Левски . Гарата на селото се намира на 800 м от селото. Първият влак е пристигнал на гарата на 27 ноември 1926 г. Землището на селото заема 40623 дка . Почвата в западната му част е чернозем , по поречието на река Осъм – наносна (песъчливо-глинеста), в останалата част е кафяво-горска. В горите растат габър , леска , осен, люляк , дъб , акация и др. В обработваемите площи се отглеждат пшеница , царевица , грозде , плодове, зеленчуци , слънчоглед , захарно цвекло и др. Районът е богат на полезен дивеч: заяк, фазан и др.

Напояването на земята става чрез река Осъм, малки рекички, язовир, кладенци и др. Ширината на реката е 10 – 15 м и е дълбока от 0,50 м до 4 м. В нея се лови шаран , сом , мряна, скобар и други видове риба . Тя задоволява населението с доброкачествен пясък и баластра . На границата между деветашкото и дойренско землище се намират големи пластове варовик .

Личности

Жертви във войните:

Балканска война (1912 – 1913) – 18 загинали, Междусъюзническа война (1913) – 13 загинали Първа световна война (1915 – 1918) – 34 загинали Втора световна война (1944 – 1945) – 9 загинали Съпротивително движение (1941 – 1944) по време на Втората световна война : Партизани – 8; загинали: партизани – 1, ятаци – 9; осъдени по ЗЗД – 17; концлагеристи – 9

Личности в областите наука, образование, култура, политика и икономика:

д-р Тотка Вълева Ангелова, лекар инж. Вълко Василев Присадашки, геодезист д-р Цонко Дойчев, лекар Тодор Николаев Попов, архитект Иван Петров Николов, архитект Георги Свежин , писател Петър Лаловски, поет Николай Драганов , писател Радка Пенева (Конфорти) , оперна певица-сопран Петко Петков, естраден певец от група Трамвай номер 5 Професор Недялка Петкова Царевска, завеждащ Катедра в Минно-геоложкия университет, София Професор Сима Иванова, преподавател в Държавна музикална академия Професор, доктор Тамара Ганчева Професор, доктор Димитър Трифонов, историк Професор, доктор Петър Горанов , историк Гриша Филипов , политик, министър-председател на 74 – то правителство на България Професор Коста Иванов Станчев, метеоролог Никола Маринов , полковник Цанко Начков Гатев (Борис), партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , загинал на 8 януари 1944 г. Янко Димитров Серкеджиев, доцент, доктор на философските науки, комунист Професор, доктор Стоян Петков Маринов – преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономически университет-Варна Димитър Аджарски , учител, поет и писател Заслужил деятел на културата Атанас Маринов Атанасов (бивш главен редактор на окръжния вестник и писател) Деятел на културата Христо Хараланов Красимир Генов – старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, Митнически пункт Калотина.