Драгана (Село)
Област: Ловеч
Население: 192 души[1](15 март 2024 г.)6,01 души/km²
Площ: 32,079 km²
Надморска височина: 279 m
Пощ. код: 5524
Тел. код: 06939
МПС код: ОВ
ЕКАТТЕ: 23060
История
В римско време на мястото, където е днешната Драгана, е имало древно селище. Свидетелство за това са останките от крепостта Калето. Според легендата селото е кръстено на мома на име Драгана, която турците запалили в буренаците, за да я накарат да излезе и да приеме мохамеданската вяра. До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села – най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали – Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30 – 40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие обаче постепенно се смесват и общувайки, повечето от тези различия изчезват.
В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото идват група комунисти, водени от Петко Кунин , и провеждат митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.
География
Село Драгана е разположено на 30 km западно от Ловеч – там, където Стара планина се слива с Дунавската равнина и може да се счита и за полубалканско и за полуполско село. От юг на север землището му се прорязва от долината на малката река Каменица. Самото село е разположено в едно неголямо разширение, оградено от стръмни склонове и скали, които го защитават от ветровете и придават по-мек характер на климата му. През зимата тук ги няма присъщите на дунавските села сурови студове, а летните нощи са прохладни. На югоизток от Драгана, в посока изток-запад, се издига дълъг около 10 km хребет, който започва от най-високата местност Усоето и стига до Пимотски връх, откъдето със стръмен горист скат слиза към реката. По билото на този хребет минава границата между землищата на Драгана и Угърчин. Северният му склон се спуска към дълбоко дере – Домуз дере, което се влива в Каменица от изток. На югозапад постепенно се издига заоблен хълм, носещ названието Високи връх. Северната и североизточната част на драганското землище представлява леко нагъната равнина – ниви, ливади, овощни градини, пасища и горички. В землището на Драгана се простират и няколко горски масива – Гущера, Шакирското, Узун келеме, Усойната, Билото, Мечи лъг.
Събития
Празникът на селото е на 6 септември и по случай празника всяка година се организира тържество, като от поканените гости присъстват и наши политици.
Личности
Христо Добрев Стоянов (Дико) , партизанин, военен деец, генерал-полковник (1923 – 2013) Дако Вутов Цоков (Крайо) , партизанин (1923 – 1944) Цоко Цоков (р. 1921), партизанин Никола Чиков Монов , партизанин (1919 – 1944) Моно Монов (р. 1922), български офицер, генерал-майор Цецка Цачева Данговска , политик, първата жена председател на Народното събрание на България (р. 1958) Кирил Киров, стопански деец д-р Пейо Найденов Вълчев – виден български медик, лекар четвърто поколение, с огромен принос в родното здравеопазване Димитър Михайлов Димитров (чича Митка) р. 1941 г. – бивш кмет и председател на ТКЗС, ветеринарен лекар, общественик и собственик на заведението в село Драгана.