Катунец (Село)

Област: Ловеч

Население: 459 души[1](15 март 2024 г.)9,44 души/km²

Площ: 48,671 km²

Надморска височина: 215 m

Пощ. код: 5569

Тел. код: 06934

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 36662

История

Най-старите сведения за с. Катунец са турските регистри от 1840 г. на Никополския санджак . Писмени сведения за него се пазят в Гложенския манастир „Свети Георги“. Най-старите му жители са преселници от съседните села: Торос , Казачево , Николаево , Микре , Угърчин , Троян и др. В. „Стремление“ в брой 6-и от 25 февруари 1912 г. твърди, че населението му по това време е възлизало на 2750 души.

Селото има участници в Балканската война , Първата световна война и във Втората световна война .

През 1875 г. в Катунец е създадено първото основно училище, а през 1919 г. се открива прогимназия. През 1907 г. е завършена сградата на местната църква, осветена на 30 август 1909 г. под името „Св. Арахангел Михаил“. Същата година е основано читалище „Просвета“. През 1914 г. е открита новата сграда на училището, с рекорден брой ученици – 280 души.

През есента на 1922 г. се открива съвременна телеграфо-пощенска станция.

През 2009 г. започва първият проект за комасация на земеделската земя (уедряване на земеделските имоти) под егидата на собственици на земя в селото – частни лица и фирми, които основават местен комитет за тази цел.

География

Село Катунец е разположено в северните склонове на Стара планина , на 23 км западно от гр. Ловеч и на 34 км югоизточно от гр. Плевен . Заобиколено е от хълмове със средна надморска височина от 230 до 325 м. На юг се намира местността Дадан, а на север – местността Турия. През селото минава едноименната река Катунешка, която тече от изток на запад. Тя е дълга 43,4 км и води началото си от сливането на по-малките реки Елешница, Тоша и Каленишката бара, и се влива в р. Каменица при село Бежаново , която е десен приток на р. Вит . Особено интересна е долината на реката след местността „Хаджийското“, от където се врязва в карстовия район и образува красив каньон. Върху десния бряг на реката се намира красивата, но малко известна пещера „Манастира“. Долната част на реката е богата на рибни видове, особено във вировете около „Коновата воденица“. В миналото на левия бряг на реката, в землището на с. Беглеж, е имало няколко извора, малки копия на артезиански кладенци.

В местността „Хаджийското“ и прилежащите към нея Каменно поле и Живака в миналото са се намирали фермите за овце и свине на ТКСЗ.

Личности

Веселин Тотев Беломъжов (1913-1993) - български дипломат Гето Тотев Беломъжов (1930 - 2015) - музикант-флейтист. Един от основателите на плевенската филхармония и опера. Дългогодишен преподавател в музикалното училище в Плевен и оркестрант в Плевенска филхармония. Майка - Тотка Беломъжова. Баща - Тотю Беломъжов Стефан Карастоянов (р. 1944) – професор по география в Софийския университет Марко Атанасов (1892 – 1982) – генерал-лейтенант, не е роден в селото, но родът му е от селото Богдан Мотков Въшев (Нерчовски) – като началник управление в Министерство на образованието и културата финансово обезпечил изграждането на сградата на читалището в селото Васил Съйков Вълков – музикант, кларинетист виртуоз, носител на орден „Св. Кирил и Методий“ Недялко Найденов Христов – майстор коларо-железар и обработка на метали. Собственик на работилница в Националния етнографски музей „Етъра“. Янчо Стоянов Найденов – доц. по Екология и растителна защита, директор ЛЗС-София, преподавател в НБУ Божин Панов Пенков – проф. в ТУ Габрово Петър Василев (1951 – 2016) – български генерал, бивш директор на Главна дирекция „Затвори“ Мотко Василев Бумов (1944 – 2011) – професор, художник и график Петър Вълков Мотков – дипломат, писател, член на Съюза на независимите български писатели, председател на Народното читалище „Просвета-1909“ в селото Недялко Савковски – инж. химик, зам. министър в Чехословакия Георги Йорданов – почетен гражданин на с. Катунец, член на Съюза на българските писатели, автор на книги и стихосбирки