Къкрина (Село)

Област: Ловеч

Население: 198 души[1](15 март 2024 г.)6,28 души/km²

Площ: 31,656 km²

Надморска височина: 465 m

Пощ. код: 5544

Тел. код: 06928

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 40837

История

Едно от най-известните места, свързани с революционната дейност на Апостола Васил Левски , е Къкринското ханче , което му дава последен подслон преди да бъде заловен от турските заптиета призори на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ( БРЦК ) ханчето е наето от Христо Цонев (Латинеца) . Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора. След залавянето на Левски и двамата му последни придружители до София, Никола Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. Благодарение достойното държане на Апостола пред специалния съд двамата му другари са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не подновява дейността си в ханчето. След Освобождението никой не се интересува от сградата и тя е обречена на забвение. Минават години, постройката се руши, а в края на 19 век пожар я доунищожава, като остават само основите. През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов , тогава лекар в Ловешката болница, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето. Проф. Стоянов прави снимка на основите и запазва за историята разположението и размерите му по спомените на Никола Цвятков.

На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкриненци поставят паметна плоча на мястото, където е заловен безсмъртният син на България. На 5 юни 1924 г. по инициатива на д-р Никола Сяров , роден в с. Къкрина, е основан граждански комитет „Васил Левски“. Неговата цел е възстановяването на ханчето.

С много упоритост и енергия от страна на членовете на комитета са събрани средства и на 11 април 1926 г. е положен основният камък. Постройката е завършена в края на 1926 г., но събирателната дейност на експонати продължава и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено.

В двора е надигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, единствен останал свидетел на залавянето на Апостола, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник.

В Къкринското ханче не спира потокът от посетители, идващи тук, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.

Личности

Христо Иванов-Големия (Къкрина, 1838 – Търново , 1898) – български национал-революционер, близък другар и достоен съратник на Васил Левски, участник в две Български легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО), участва в Априлското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885). Цачо Сяров (Къкрина, 1888 – Ловеч , 1959) – адвокат, комунист, през май 1943 г. осъден на доживотен затвор.