Българско знаме

Лешница (Село)

Област: Ловеч

Население: 156 души[1](15 март 2024 г.)7,22 души/km²

Площ: 21,702 km²

Надморска височина: от 280 до 360 m

Пощ. код: 5578

Тел. код: 06922

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 43579

История

До Освободителната война 1877-1878 г. в селото, което според стар документ е носело името Аллаединлер (Алаеддин – човек който дава борба, за да раздигне вярата), са живели само турци . По време на Освобождението всички турци избягали и през есента на 1877 г. дошли първите заселници – българи от опожарените през лятото на същата година Троян и Шипково . Първият следосвобожденски кмет на Лешница бил троянският революционер и кмет на града Иван Марковски. В продължение на 15 години (до 1892 г.) идват нови семейства от троянските села и махали. Лешница постепенно придобива чисто троянски облик, като до 1937 г. се числи към Троянска околия. Това е едната уникалност на Лешница – че от чисто турско село (дълги години то носи името Турска Лешница) се превръща в чисто българско.

Друга любопитна особеност е, че само след двайсетина години новите заселници, за един много кратък период – от 1902 до 1904 г., изградили своя храм, носещ името на свети Иван Рилски , който станал покровител на селото. Храмът бил осветен на 1 ноември 1904 г. През 2004 г., на стогодишния юбилей на храма, завършва реставрацията и зографисването на църквата му. Храмът е изографисан от известния художник Иван Мутафов от Черни Осъм , преподавател във Великотърновския университет , изписал и други църкви в Троянския край. Средствата, както и за построяването преди сто години, са дарени от заможни, почитащи корените си лешничани. Дарителски труд са вложили много хора, живеещи в селото, помощ е предоставила и Дирекцията по вероизповеданията , както и Областната управа в Ловеч .

География

Село Лешница се намира в планински район, и с жп спирка по линията Троян-Левски.