Лисец (Село)

Област: Ловеч

Население: 757 души[1](15 март 2024 г.)19,9 души/km²

Площ: 38,024 km²

Надморска височина: 275 m

Пощ. код: 5568

Тел. код: 06911

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 43829

География

Село Лисец е разположено в северните склонове на Стара планина и е на границата на Предбалкана и хълмистата Дунавска равнина . Намира се на 8 km северозападно от гр. Ловеч и на 25 km южно от гр. Плевен . Землището на селото възлиза на 38 хил. дка и граничи с тези на гр. Ловеч, с. Катунец , с. Скобелево , с. Радювене , с. Николаево , с. Баховица . Може да се раздели условно на две части – равно плодородно поле на изток и хълмиста, силно нагъната част на запад, където природата е събрала заедно широколистни гори, тучни ливади и пасища, обработваеми земи и началото на реките Чернялка и Мирьова река. Последните се вливат съответно в р. Вит при с. Търнене и р. Каменица (десен приток на Вит) при с. Бежаново . Населението на селото по своя етнически състав е над 90% българско, като останалите етноси са традиционни за страната – цигани и българо-мохамедани . Броят му през годините, когато е извършвано преброяване, се е движил така:

1881 г. – 917 ж. 1893 г. – 1352 ж. 1900 г. – 1587 ж. 1905 г. – 1773 ж. 1910 г. – 1813 ж. 1920 г. – 1928 ж. 1926 г. – 2155 ж. 1934 г. – 2259 ж. 1946 г. – 2201 ж. 1956 г. – 1917 ж. 1965 г. – 1719 ж. 2011 г. – 804 ж.

Последвалите урбанизационни процеси в страната и така нареченото „жителство“ не дават точна представа за броя на населението при преброяванията след 1965 г.

Събития

2 август – Празник на селото Обредна чорба на местостта Врани кладенец Тази обредна чорба е обичай, който се изпълнява вече 87 години в местността „Врани кладенец“, откъдето и името на ястието. В резултат на драматичните събития през 1926 г. селището е щяло да бъде опожарено, а жителите му – изселени. Причината е злонамерен донос, според който там се укрива част от бандата на страшния Дочо Узунов, останала в историята с много кървави обири в Ловешко и страната. На 2 август същата година подполк. Цоко Стоянов Коев, командир на Ловешкия гарнизон, спасява селото с думите: „Лесно е да се разруши едно село, но е трудно да се направи“. Днес тази достоверна история от не чак толкова далечното минало се знае от малко хора. За благодарност към съдбата, лисечани пренасят курбан за своето спасение. В памет на тези събития общоселски инициативен комитет през 1996 г. решава 2 август да бъде обявен като Ден на Лисец. За самия курбан селото се разделя на 7 района, всеки от които е с отделни готвачи, все местни. Приготовленията за чорбата са дълги, а самата тя се готви в продължение на 4 – 5 часа. джамалуване коледуване лазаруване

Личности

Ванко Рибенски-кмет на селото, който през 1878 г.с цената на живота си го спасява от сигурно унищожение. Петко Стойчев Топалски /1860 – 1946/-Опълченец, участник в Руско-турската освободителна война 1878 – 1879 г. Коно Кънчев Делимарински-партизанин Генко Дерибеев-бивш кмет на гр. Ловеч. Иван Вълчев Мишев-бивш кмет на гр. Ловеч. Кръстю Цанов Кокалов-летец-изтребител. Марийка Личевска-народен представител в НС. Васил Панчев Мандев-народен представител в XXXVIII НС. Стойчо Панчев -академик, почетен гражданин на Ловеч, с основен принос в разработката на „Теория на хаоса“ Кънчо Стоянов - Професор, историк (археолог) Петко Боев Рачев-Ст.н.с.I степен в ИМХ към БАН Борислав Цветков Белев - Професор, преподавател в УАСГ София Васил Атанасов , доцент, доктор на г.м.н, преподавател в Минно-геоложкия университет-София, уредник на музей „Земята и хората“ в гр. Ловеч. Гено Николов Хаджикосев-доцент, преподавател и завеждащ катедра в Технически университет-София инж. Васил Петков Кочевски-Доцент, д.т.н. ректор на Технически колеж-Ловеч. Милка Панчева Петкова-Милчева-съдия във Върховния административен съд. Петко Маринов Върбановски-зам.ген.директор на

НИПКИДА /Научноизследователски и проекто-конструкторски
институт по двигатели и автомобили/-София

Цандю Шишенков-директор на бившето „Стоян Едрев“-/сега „Ноя“/-предприятие за детски трикотаж. Стойчо Иванов Стойчев-кмет на с. Лисец и секретар на

Окръжен народен съвет-Ловеч.

Иван Стефанов – директор на БКС-Ловеч. Цоко Боев Петков-директор на Горивни и строителни материали-Ловеч /Топливо/ Милчо Петков Сакарски-директор на ОПСО-Ловеч. Тончо Цанов Тончев-директор на БКС-Русе. Цандю Вълчев Тотев-директор на предприятие за угояване на животни /ПУЖ/ Петко Генов Прасков-дългогодишен председател на обединено ТКЗС /сЛисец, с. Баховица и с. Славяни/, впоследствия зам.председател на ОКС-Ловеч. Председател на Туристическо дружество с. Лисец. Христо Конов – дългогодишен председател на читалище „Светлина“, режисьор, диригент, спортен деятел-общественик, от какъвто тип хора се нуждае всяко село. Васил Драганов-поет, писател и драматург. Стоян Стойчев (1926) – български сатиричен актьор. Иван Иванов Йотов /Марков/-български разузнавач. Иван Иванов Миковски /Иван Горилата/-геолог, участник в множество експедиции за проучване нефтените залежи в северната част на Южна Америка. Преподавател в университета в гр. Каракас, Венецуела. Цветомира Тихомирова Бочева /1981/-преподавател в Хавайския университет-гр. Хонолулу, САЩ