Българско знаме

Пресяка (Село)

Област: Ловеч

Население: 286 души[1](15 март 2024 г.)13,6 души/km²

Площ: 21,083 km²

Надморска височина: 356 m

Пощ. код: 5542

Тел. код: 069242

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 58308

История

Данни, че селото съществува още в ранната 1480 година, се намират из Османските данъчни регистри – с преобладаващо българско население (плащащо данъци включително и за отглежданите прасета). Ето един пример: За 1541 г. село Прасека, околия Ловча – домакинства: Мюсюлмански – 1, неженени – 1; Неверници (гяури) – 24, неженени – 4, вдовица – 1. ПРИХОД: 2836 акчета. (името Прасека е в директен превод от Османски език, но трябва да се има предвид, че турците са изписвали имената на селищата „пригодени“ според произношението на техния език).

В последвалите векове на владичество турското население става все повече (било поради изселването, било поради ислямизирането/турцизирането на българите), като непосредствено до Освобождението то представлява мнозинство.

След 1878 г. вследствие масовото изселване на турското население и масовото заселване на българско такова (предимо от района на Стара планина-Габровско) и до днес населението е почти 100% българско/християнско.

География

Китното българско селце е разположено на североизток от Ловеч на около 5 км от края на града. Разположено е на хълмиста и живописна местност. На север селото е заобиколено от многогодишни гори. Най-известната област се нарича „Усоето“ (местните казват „Усоиту“) и е разположена по средата между селото и съседното село Гостиня.

Население – 480 ж., по-голямата част в пенсионна възраст. В селското стопанство е залегнало отглеждането предимно на житни култури – пшеница, ечемик и царевица. Обработват се орехови, сливови и лозови насаждения. Сградата на бившето училище и бивша детска градина могат да се използват за промишлени цели или за складова база.

Събития

Ежегодният сбор на селото се провежда на 2 август (Илинден) и е съпроводен с множество песни и танци на центъра на селото.

По традиция на сбора се коли младо агне и се пече в пещ на жерава. На трапезата се сервира и прясно изпечена вита баница, салата (от марули, краставици и репички) и задължителната жълта и червена лимонада.

Събират се млади и стари, канят се роднини и приятели от съседните села и градове. Както традицията повелява масите се изнасят и се нареждат на сянка под лозите в двора пред къщата.

Личности

Петко Илев Черкезов- (1914- 1985). Писар на селото. Свещ. Васил Цанков (р. 1915), служил в църквата „Св. Илия“. Цанко Петков (Илия) – роден на 10 октомври 1922 г. в Пресяка. Партизанин от селото. доц.д-р Цанко Петров Цанков - роден на 21.09.1945г.в с. Пресяка. Организатор,строител и голям дарител, с безценната помощ, на който е възстановен православния храм "Свети пророк Илия". Храмът е осветен на 25.07.2015г. от ловчанския митрополия.

Друго

Интересен факт е, че всички в селото се знаят не по фамилиите, а по прякорите. Те възникват още в началото на XX век и се приписват от поколение на поколение в дадения род или къща. В самото село никога няма да чуете да търсят някокого по фамилия, а по малко име, следвано от прякора.