Радювене (Село)

Област: Ловеч

Население: 736 души[1](15 март 2024 г.)10,3 души/km²

Площ: 71,81 km²

Надморска височина: 298 m

Пощ. код: 5540

Тел. код: 069292

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 69523

История

Според една от легендите, селото е кръстено на жена на име Рада. Тя е създала селото, като се е преселила там със синовете си. Това е първоначалното име на селото.

След Деветосептемврийския преврат (1944) през март 1948 г. е извършена колективизация и образувано ТКЗС . Засегнати са над 300 семейства, които не желаят да участват и подават жалби в Ловешкия съд, които остават без последствие с изключение на три. На 9 април 1951 г. селото въстава срещу насилието, но бунтът е смазан с репресии.

От 1950 година селото е наименувано „Стояново“, на родения и живял тук Стоян Едрев , комунистически партизанин . През 1996 година селото връща старото си име Радювене.

География

Село Радювене се намира на 10 км запад-югозападно от Ловеч . Разположено край река Тоша, приток на река Вит , в Среден Предбалкан, на около 300 метра надморска височина. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви.

Личности

Ненчо Ганев, народен представител Милко Недялков (1956), политик Марин Колев , български поет Иван Станев Митев , български киносценарист и писател Цачо Стоянов Шишков , доброволец Минко Минков (1924-2008), български офицер, генерал-полковник от МВР Стоян Едрев (Йордан, Дано), партизанин, убит в с. Беглеж Стойко Панов Джамбазов, партизанин Дочо Пенков Маринов (Гроздан), партизанин, убит в м. „Бялка“ Вълко Тодоров Дойчинов (Методи), партизанин, убит в м. „Китката“ Вълчо Гетов Шатров (Давид), партизанин, убит в м. „Бялка“ Вълко Цанов Пелтешки (Найден), партизанин, убит в м. „Бялка“ Ненчо Станев Ненчев , министър на Народната просвета Кочо Кочев Караджов , стопански деец Борис Семков , търговец Пенка Кузманска, певица Михаил Гетов Маринов, поет Христо Гетов Маринов, лекар Гето Маринов Вълчев, училищен директор Цано Петров Бочев, учител

Друго

Радювенец е придворен готвач на Султана. Дядо Стоян, родом от Радювене, на младини забегнал в Цариград, където при неизвестни обстоятелства станал придворен готвач. Тук той спечелил симпатиите и благоволението на двореца, служил дълго време и се върнал в Ловеч богато възнаграден. Отворил фурна и станал доставчик на войската в града. Дядо Стоян е баща на Цачо Шишков , който на 15 юли 1877 г. загива в Ловеч, в битка срещу османците.