Сопот (Село)

Област: Ловеч

Население: 164 души[1](15 март 2024 г.)4,43 души/km²

Площ: 37,264 km²

Надморска височина: 378,1 m

Пощ. код: 5571

Тел. код: 06935

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 68076

История

От старата каменна епоха, палеолита, останки не са открити. В малката пещера на северния склон на Долния Кичер до р. Каменица, на северозапад от с. Микре и източно от долния Шумак, срещу колибите на Камберите и Чалманите е бил запазен насип, от който са били изровени глинени фрагменти от съдове, ножове от кремък и стъргалки, каквито са ни познати от други изследвани пещери, населявани през неолитната епоха.

Какво е било населението през бронзовата и медната епоха, нищо не може да се каже.

Римляните при идването си на нашите земи заварват траките, за които се предполага, че са дошли от север, около 1900 години пр. Хр.

Данни за тракийците имаме по-точно от техния култ към Зевс и Хера, за което свидетелства намереният релеф на землището на село Сопот.

По време на османското владичество в землището на селото през 14 – 15 век е имало и друго селище – Каяджик бунар. От направена справка в турско-руския речник (изд. 1977 г. от АН на СССР) е видно, че географското понятие „каяджикбунар“ се състои от две думи – „кая“, която се превежда като „малката скала“, и „бунар“ – място, което извира вода. Общото значение на двете думи се превежда като „извор, кладенец при малката скала“. И сега в района на кариерата на Горния Кичер в западния бряг на р. Каменица през дъждовните месеци от скалите извира вода – малки изворчета. От изследването на Петко и Георги Радоеви е видно, че същото е било записано в регистъра на селищата на Никополския санджак. Намирало се е на 7 km южно от гр. Угърчин, в района на Камен кладенец. Същото е било изоставено през 15 век. Вероятно на негово място остава да съществува сегашната махала на Горния Шумак.

Личности

Димитър Пъшков , революционер, съратник на Васил Левски , народен представител (1840 – 1926) Ради Николаев, участник във Втората световна война ; пленен и изпратен в немски концлагер , след края на войната е освободен.

Друго

Главният път Варна – София разделя селото на две части, старо и ново. Преди 1989 г. селото е разполагало със свое училище. Имало е изградено ТКЗС , библиотека. Селото разполага с пощенски клон. Името на местността, където се намира кметството, се нарича от местното население „Пер девойка“.

↑ www.grao.bg