Стефаново (Село)
Област: Ловеч
Население: 132 души[1](15 март 2024 г.)4,49 души/km²
Площ: 29,457 km²
Надморска височина: 480 m
Пощ. код: 5581
Тел. код: 06910
МПС код: ОВ
ЕКАТТЕ: 69225
История
Село Стефаново с предишно име Вратца (до 1949 г.).
Първите писмени извори за селото са открити от Стоян Минковски с помощта на отдел „Османистика“ на Националната библиотека . Най-ранното писмено споменаване на селото е в подробен муфассал (регистър) на войнугани от каза (околия) Лофча (дн. Ловеч) от данъчната 1515 – 1516 г. и от 1541 – 1544 г. „Село Иврадже с друго име Исвоте..“. Споменато е и като Иврач (1548 г.) и Ивраджа (1570 г.). и в данъчни архиви от 1659 г. (Вирача, Вратца ). Известно е, че село Вратца е било със статут на войнуганско - дервенджийско село и като такова се е ползвало с определени привилегии. Има войнугански списъци и от 18 век .
През 1854 г. в къщата на Димитър Димитров Койнов е открито първото килийно училище. През 1876 година се построява сграда специално за училище. Учителят Клисурски от Троян взема участие в Априлското въстание. През 1906 г. е изградена училищна сграда в църковния двор. Дейността на училището официално е прекратена през 1964 година.
През зимата на 1871 Васил Левски основава таен революционен комитет в къщата на игумена на Троянския манастир Давид (сподвижник и куриер на Васил Левски ).
В това село е роден един от ръководителите на Велчовата завера – Иванаки Йонков-Кюркчията (Вратцалията).
География
Селото е разположено в полупланински район на 20 km южно от гр. Ловеч, на Микренските възвишения , в район със смесени гори . През него минават реките Селищен дол и Усоин дол, притоци на р. Видима .
Личности
Иванаки Йонков – Кюркчията , участник във Велчовата завера Иван Йонков – р.1775 г. съорганизатор на Велчова завяра. Обесен в 1835 г. Стефан Маринов Пашев - антифашист, участник в една от военните групи на т.нар. "подводничари" тръгнала с подводница от Севастопол на 25.08.1941г. и пристигнала край устието на Камчия на 28.08.1941г. Заловен е от полицията на 10.09.1941. в Котел осъден на смърт и разстрелян с другите 17 подводничари и парашутисти ,на 26 юли 1942 . на негово име е прекръстено и селото Стефаново през 1949.