Торос (Село)

Област: Ловеч

Население: 1453 души[1](15 март 2024 г.)34,2 души/km²

Площ: 42,497 km²

Надморска височина: 220 m

Пощ. код: 5790

Тел. код: 06989

МПС код: ОВ

ЕКАТТЕ: 43058

История

Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век . Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос . Названието на селото може и да е от арменски произход – от личното име Торо̀с, арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава „Божи дар“, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски. През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства. В архивен документ от 922 г. по хиджра (1516 г.), валиден по времето на султан Селим I, е споменато село Торос сред селата, в които живеят мюсюлмански семейства. Важни исторически данни за Торос се откриват и в регистъра на войнуците от 1548 г. От регистъра проличава, че част от мъжкото население били войнуци и ямаци. Войнуците били спомагателно поделение на османската конна войска и са били част от населението със специален статут.

Към 1893 година в селото живеят 678 помаци , а според данни от 1881 година броят им достига 1414.

До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.

Селото е основано от траките. Между него и другото село Дерманци има около 70 могили от траките.

География

Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове , в източната си част все още гористи, а в западната част на селото – покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия , ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук – местно производство, който не люти.

Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви.

В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.

Събития

Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден , или сега най-често става в последните събота и неделя на септември , в панаирището – специално общинско място, предназначено за този панаир , се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки. Панаирът е широко известен в околността.

Личности

В село Торос са родени: големият спортен журналист Николай Колев - Мичмана и кинокритичката Вера Найденова . Детските си години тук прекарва и завършва местното училище депутатът от Великото народно събрание и от XXXVI народно събрание Христо Марков Марков . Марио Димитров – бивш заместник-министър на правосъдие доц. д-р Братой Копринаров – Директор на Колежа по международен туризъм в Бургас арх. Нелсон Макнев Ненов – народен представител в XXXVII народно събрание, 11 избирателен район – Ловеч Лазар Станев – антифашист (1897 – 1938) подп. Мариан Николов Маринов- Военен полицай Мария Петрова (1940 – 2023), певица, изпълнителка на шлагери, стари градски песни и авторски песни на шлагерна основа Трифон Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков Петко Пешев – антифашист и ятак. На него има кръстен вир на река Вит, край селото.