Винище (Село)

Област: Монтана

Население: 288 души[1](15 март 2024 г.)9,83 души/km²

Площ: 29,329 km²

Надморска височина: 270 m

Пощ. код: 3482

Тел. код: 09547

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 11137

История

Територията, върху която е разположено село Винище, от 29 г. се намира в пределите на римската провинция Горна Мизия , близо до границата с Долна Мизия (р. Цибрица). Селото се споменава за първи път със собственото си име в османски регистри от 1450 г., като името произлиза от факта, че районът благоприятства развитието на лозарство и винарство . По време на османското владичество турци в селото не са се заселвали. Поради малкия брой мюсюлманско население в Северозападна България (практически само в градовете Видин , Лом , Берковица и Кутловица ) и планинския характер на местността, османската власт има слаба подкрепа, което дава възможност за чести обири на преминаващите по маршрута Видин-София пратки със събрани данъци.

През 1688 г. населението на Винище взема активно участие в Чипровското въстание , започнало след превземането на Белград от австрийците на 6 септември 1688 г. В края на септември в местността Жеравица между Кутловица (сега Монтана ) и Винище, се провежда решителната битка между въстаниците и войската на граф Емерих Текели , в която българските сили претърпяват поражение. По време на разгрома на въстанието е унищожено неизвестно село, намиращо се в местността между Винище и Камена Рикса. Смята се, че част от населението на Винище след разгрома на въстанието се заселва във Видин , Враца , Медковец и други села в Ломско .

Около 1850 г., по силата на договор между руския император и турския султан, в България, включително северозападната част, се заселват мюсюлмани от Руската империя, които местното население нарича „татари“. Част от тях се опитват да се заселят в близост до Винище, но само за няколко години те изчезват напълно – отчасти поради непоносимост към климата , отчасти поради враждебното отношение от страна на християнското население.

През 19 век на 2 – 3 пъти през областта преминава чумна епидемия . Спомен от това време е местността Бранище, където били погребвани мъртвите. Вероятно също поради епидемиите селото се е премествало поне два пъти, последното известно място е било на около 2 км на север от сегашното му разположение, в сегашната местност Онаа бара.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Винище е доброволец в Македоно-одринското опълчение . През 1923 г. местното население взема участие в Септемврийското въстание . Дадени жертви няма.

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията , горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.

От 1960-те години се наблюдава постоянна тенденция към обезлюдяване на селото, като само за последните 20 години броят на жителите му е намалял 2 пъти. Към 2013 година в селото има детска градина с 28 деца, разходите за която се поемат от германския предприемач Кирил Маринов, родом от селото. В селото няма функциониращо училище, учениците се превозват с автобуси до Монтана.

География

Селото се намира в предбалканската област на север от Стара планина , на около 300 м надморска височина. Протичащата през селото безименна река (наричана „Бара“) се влива в река Цибрица .

Събития

Събор на селото, който се състои на 24 май

Личности

Родени във Винище:

Милан Дренчев , политически деец (1917 – 2007, починал в София) Владимир Данкин , писател и журналист (1927 – 2001, починал във Враца)