Българско знаме

Горни Цибър (Село)

Област: Монтана

Население: 89 души[1](15 март 2024 г.)2,66 души/km²

Площ: 33,763 km²

Надморска височина: 95 m

Пощ. код: 3632

Тел. код: 09745

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 16639

История

Селото е основано от власи и е оземлено на територия на вакъфски земи със специален ферман през 1812 г.

География

Намира се на брега на р. Дунав, на почти равни отстояния от гр. Лом и гр. Козлодуй.

Събития

Съборът на село Горни Цибър, който се провежда на 02.08. (св. пророк Илия по стар стил) всяка година.

Друго

Прилежащият бряг е предпочитано място за лятна почивка, и риболов сред тихи места и девствена природа, а на островите на Дунава (някои от тях резервати) се въдят редки птици и видове. Землището е включено в „Натура 2000“ заради орнитоложкото богатство (сива чапла, къдроглав пеликан, черен щъркел и много др.).

Много подходящо място за развитие на пчеларството – богата паша, водоизточници, постоянен лек бриз.

Фауната е богата и подходяща за лов – сърни, глигани, зайци, лисици, всякакви степни и водни птици (въздушен път за миграция на гъски и др.).

Землището е традиционен производител на зърнени култури.

Малко по-слаби хранителни показатели при пшеницата заради бедните на азот и минерали почви, но изключителни резултати при пролетниците. В полето – тънък плодоносен слой – 40 – 50 cm на места, почви леки (чернозем-смолница).

Терасите около селото са много подходящи за лозарство и
овощарство. В миналото над 2500 дка лозя, вкл. редките
вече фурминт (токайско), черен и бял влашки отел, резакия,
памид и др. Традиционен винарски край. Гроздето се разпуква
грубо и лежи цяла година с „майката“. В резултат се получава
тежко, богато на танини вино. Рядко се прави „самоток“ -
вино за отбрани гости и жени, ферментирало тихо, без
джибрите и многократно филтрирано (преточено). Ракията
обикновено е джиброва и силна до над 55 0