Громшин (Село)

Област: Монтана

Население: 711 души[1](15 март 2024 г.)40,8 души/km²

Площ: 17,426 km²

Надморска височина: 71 m

Пощ. код: 3444

Тел. код: 09516

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 17943

История

Името на селото идва от старата диалектична форма „громошин“. То произлиза от думите „гром“ – гръм, трясък и „шина“ – метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо – железарски работилници.

В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип „Букьовци“. Датирането им е към края на V и началото на IV век пр.н.е. Фибулите са художествено изработени големи игли за закопчаване на дрехи. Съхраняват се в историческия музей на гр. Монтана.

В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с муниципално право , тоест право на град със значителна територия.

Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ . Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес.

.......“

В селото има паметник на загиналите във войните през 1912, 1913, 1915 – 1918 г.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията , в селото гласуват по-малко от половината избиратели.

География

Селото е разположено на левия бряг на река Огоста . От изток се намира с. Лехчево , от запад с. Кобиляк , север с. Мадан . На юг землището на селото граничи с Врачанска област .

Землището на селото е подходящо за отглеждане на лозя, овощни култури и зърнени.

Събития

Годишен събор , всяка година в неделята преди 24 май .

Личности

Един от известните родове в с. Громшин е родът Беловарски, от който произхождат:

Борислав Беловарски , писател фантаст Даниел Беловарски , уебмастър, общественик, член на инициативата Българския Великден .

Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният „Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко „Синия“. Роден е на 14 април 1922 г. Умира на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с. Громшин.

Друго

Селото е подходящо за риболов , има около 15 вида риба: шаран, таранка, костур, клен, беловар, щука, мрена и др.