Добри дол (Село)

Област: Монтана

Население: 240 души[1](15 март 2024 г.)15,4 души/km²

Площ: 15,625 km²

Надморска височина: 43 m

Пощ. код: 3667

Тел. код: 09728

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 21436

История

Селото се споменава за първи път в турски документ от средата на XVI век (1548 г.) като селище с войнушко население под името Добрин дол . Димитър Маринов пише, че Добри дол е „старинско село“ и „преданието не помни кога е заселено“, но винаги се е намирало на едно и също място, на пътя от Лом за Видин. Изселвало се е в размирни времена, но впоследствие населението винаги се е връщало на родното огнище. В народната памет се е запазил споменът за три повратни момента от историята на този край, които принудили хората да се вдигнат и да се крият по гори и шумаци. Това са бунтът на Осман Пазвантоглу и терорът на кърджалиите от края на XVIII и началото на XIX век, голямата чума от 1812 г. и Руско-турската война от 1828 – 1829 г. През 1837 г. добридолчани са изкарани от турците да теглят по Дунава дубата на княз Милош Обренович , който тъкмо се връщал от Цариград, където получил ферман от султана, признаващ го за сръбски княз.

През 1850 г. Добри дол е един от центровете на Въстанието в Северозападна България . При хълма Козя гърбина трябвало да се съберат въстаниците от селата по поречието на река Скомля до Дунава, откъдето да потеглят към Лом за превземането му, а след това да помогнат на събратята си във Видин. Научили за разгрома на въстаническия отряд на капитан Кръсто при Хасанова махала , повечето от въстаниците при Добри дол се разпръснали. Все пак от тях останали 50 – 60 души, които се обединили в отделна чета, името на чийто предводител не е известно. На 9 юли 1850 г. Добридолската чета се отправила към с. Арчар , в западна посока, където нападнала, превзела и изгорила местния турски полицейски участък. След тази акция продължила към Видин и се вляла във въстаническия отряд, който трябвало да превземе Видинската крепост. Поради бездействие и дезорганизация на въстаниците около Видин, движението на Добридолската чета завършва до селата Дунавци и Буковец безрезултатно.

Краят на „стария“ Добри дол е поставен през 1860 г., когато населението му се изселва в Русия. По-голямата част от преселниците се връщат обратно на следващата година, но в домовете си заварват настанени от турското правителство татари и черкези , поради което се принуждават да се пръснат по околните села и да работят на изполица , устройвайки живота си другаде. Татарите и черкезите напускат селото по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и след Освобождението е заселено отново с българи, преселници от Таврическата губерния . Преселниците първоначално са настанени в Тополовец , където прекарват зимата на 1880 – 1881 г., а след това преминават в Добри дол. През следващите години в селото се установяват торлаци от планинските села, поради което през следващите десетилетия то има особен етнографски характер спрямо околните селища. Към 30-те години на XX век жителите на Добри дол до голяма степен запазват своя белоградчишки говор .

През есента на 1923 г., Добридолският партизански отряд, ръководен от сваления от цанковистите кмет на общината – Рангел Ганев Митов се отправя към казармите в ломския гарнизон и единствен от околните села, влиза в битка с разположените в Лом, правителствени войски. След като е разбит, поради провала на въстанието, част от въстаниците са избити или задържани, а водачите се оттеглят в Сърбия.

Събития

Съборът е на 28 август Богородица