Долна Бела речка (Село)

Област: Монтана

Население: 99 души[1](15 март 2024 г.)6,58 души/km²

Площ: 15,159 km²

Надморска височина: 520 m

Пощ. код: 3545

Тел. код: 09527

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 22019

История

При избухването на Балканската война в 1912 година 2-ма души от Бела речка (Долна и Горна Бела речка ) са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Има данни за две крепости в района на селото.

География

Село Долна Бела речка се намира в планински район.

Част от прилежащата ѝ територия попада в защитена територия Врачански Балкан на „Натура 2000“.

Водосборът на Бяла река, която се влива в Ботуня , преминаваща през селата Долна и Горна Бела речка , обхваща склоновете под върховете Добралин , Соколец , Червен камък .

Събития

Празник на минералната вода – Вършец Национален преглед на Ученическите духови оркестри и мажоретни състави – Вършец „Пей, танцувай и на ‘Зелени дел’ се любувай“ – Заножене Лачени обувки (фестивал на детската песен и изкуства); BERKSTOCK (рок-фест) – Берковица GOATMILK – Горна Бела речка Поклонението на връх Околчица – Враца

Дикоилиеви празници – Монтана

Личности

Димитър Осинин (1891 – 1981), Димитър Осинин (псевдоним на Димитър Николов Попов) – български писател и поет, е роден на 10 февруари 1891 г. в с. Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Духовна семинария в София през 1911 г. и славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1926 г. В периода 1911 – 1916 г. е учител в с. Горна Бела речка и в с. Бърдарски геран. По време на Първата световна война е офицер на южния фронт при Вардар и Дойран. През 1922 г. е учител в Бяла Слатина. През 1923 г. Д. Осинин взема участие в Септемврийския селски бунт, а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. На следващата година се завръща в България. От 1926 до 1929 г. е преподавател в свещеническото училище на Гара Черепиш, след това работи като библиотекар във Варненската мъжка гимназия от 1929 до 1934 г. и в продължение на 10 години – като учител в Първа мъжка гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата и висшето образование в Министерството на науката и просветата в продължение на една година. Член е на Съюза на българските писатели и сътрудничи с периодичния печат и специализираните издания. Димитър Осинин е автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Той събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език. Умира на 18 април 1981 г. в София.

Никола Статков e роден на първи юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, обл. Монтана. Завършил е гимназия в град Вършец и Юридически факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е за кратко като съдия в столицата, четири години във в. „Вечерни новини“ и повече от трийсет години в Българска национална телевизия, продължително време като Главен редактор на кинопрограмата. Издал е сборниците c разкази: „Лъжата, че си живял“, „От Бога до дявола“, „Соленият вкус на кръвта“, „Всеки ден не е петък“, „Любовни разкази“, „Горчиви разкази“, както и романите: „Ден като нощ“, „Белег без рана“, „Отмъщението“ и „Стоте ключа“. Автор е на сценарии за игрални филми, сред които: „Господин за един ден“, „Темната кория“, „Юмруци в пръстта“, „Двамата“ и телевизионния сериал „Неочаквана ваканция“. Член е на съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци, на Съюза на българските журналисти. Почетен гражданин на град Вършец. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Стефан Иванов – художник. Роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село Долна Бела Речка умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства. Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка. Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929 – 1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева. Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които: 1920 – орден „Свети Александър“ – IV степен 1921 – орден „За граждански заслуги“ 1950 – Димитровска награда Орден „Кирил и Методий“ – I степен През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно – и званието „народен художник“.

1920 – орден „Свети Александър“ – IV степен 1921 – орден „За граждански заслуги“ 1950 – Димитровска награда Орден „Кирил и Методий“ – I степен През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно – и званието „народен художник“.