Златия (Село)

Област: Монтана

Население: 597 души[1](15 март 2024 г.)12,6 души/km²

Площ: 47,388 km²

Надморска височина: 48 m

Пощ. код: 3630

Тел. код: 09745

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 31053

История

По исторически данни селото е създадено 15 години преди 1800 г. или 15 г. след 1800 г. от власи , преселили се от Влашко . Образувано е от две махали – „Калугер махала“ и „Куле махала“.

На запад от река Цибрица (на 200 – 300 м от нея) е имало манастир, който не съществува днес. От там идва и името на Калугер махала, като спомен за този манастир. Възрастните жители на селото говорят добре влашки език. През 1951 година „Калугер махала“ е прекръстена на „Златия 1“, а „Куле махала“ – „Златия 2“.

Преди 1990 година жителите наброяват около 2300. Селото има ключово положение и значение за региона, и просперира. Действащи са 2 училища (начално и основно), детска градина, 2 стопанства, микропредприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост. В съседство, до село Игнатово, действа и заведение за болнична помощ, което впоследствие е закрито.

Към футболния отбор на селото има детско-юношеска школа, а местният стадион не отстъпва по условия на базите на някои професионални тимове. Функционира и лятно кино, а към училищата – самодейни състави.

В околността действа организиран транспорт за ученици и служители на предприятия. Близостта до град Козлодуй (16 км), позволява на част от жителите да работят в намиращата се там АЕЦ и други фирми в региона.

Регионът е сред най-бедните в страната, а жителите на селото са малко над 700 души, повечето от които в преклонна възраст.

География

Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на десния бряг на река Цибрица, на разстояние 4 – 5 km от река Дунав . Селото се намира в едноименната местност Златията , известна като една от най-плодородните в България. По-голямата част от него е накацала по хълмистата част над реката (баира). Изкачвайки се по склона, се открива красива гледка към равнината на запад.

Събития

Събор „Калуша“ – Провежда се всяка година в петък, събота и неделя на седмицата след „Св. Дух“ ( Петдесетница ).