Копиловци (Село)
Област: Монтана
Население: 426 души[1](15 март 2024 г.)8,39 души/km²
Площ: 50,85 km²
Надморска височина: 545 m
Пощ. код: 3467
Тел. код: 09555
МПС код: М
ЕКАТТЕ: 38488
История
В местността Алдинци в землището на селото са открити останки от тракийска могила, а в селото – от храм-светилище с оброчни плочки от този период.
Римляните установили своята власт в днешна Северозападна България след 29 г. пр.н.е., а първото системно укрепяване на Мизия – Дунавската равнина , включително и селищата в земите от Искър до Тимок , става при властването на император Траян (97 – 117). Такава римска крепост се е издигала на 4 – 5 км югозападно от селото, позната днес на местните жители под името Градишки камък, както и по височината Алдинци, където са запазени останки от зидове. В землището на Копиловци са намерени римски фибули, римски монети – медни и сребърни. Чешмата в центъра на селото също датира от римската епоха – I-II век – и е наричана Латинската чешма.
С настаняването на славяните и на прабългарите през VI-VII в. на Балканския полуостров започнал нов етап в развитието на селището. Съществуват становища, че например Копиловци и Митровци като славянски селища са заселени преди XI в. (Дуриданов, Ив. Цит. съч.)
В Копиловци към XIII в. се заселват на т. нар. сакси – немски рудари. Известно е, че през Средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Те допринесли за развитието на рударството в Чипровския край, но по-силно ще да е било религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.
В 1643 година броят на католиците в Копиловци се оценява на 1560 души.
През втората половина на XVI в Копиловци се заселват известен брой православни албанци , които някои български изследователи смятат за българи от Македония , позовавайки се на споменатото в източниците богослужение на църковнославянски език . В същото време някои от бежанците в Унгария след Чипровското въстание продължават да се идентифицират като „арнаути“.
Прииждащите от Мала Азия османски пълчища в края на XIV в. не отминали и селището. Оценявайки икономическите изгоди от добиването на скъпите и ценни метали в Чипровци, Копиловци и в други селища в района, нашествениците не ги подложили на огън и сеч, както другаде из поробената ни страна, а ги запазили. Естествено те веднага сложили ръка и на рудниците. По време на османското владичество с. Копиловци е било свързано с Чипровци в обща административна единица. На населението са бил наложени високи данъци, които с течение на годините постоянно се увеличават. Това влошавало положението на българите в района и е сред причините за Чипровското въстание през 1688 г., в което са участвали и жителите на с. Копиловци. След потушаването на въстанието селището е било разорено и разграбено.
Заселено е отново в началото на 18 век. Черквата в селото е построена през 1869 г.
До нас са достигнали сведения за учебно-просветното дело и в Копиловци. Още през 1647 г. там съществува католическо училище. По-късно в него учителства Иван Деянович от Чипровци, който според документ от 1697 г. има над 130 ученика (Ферменджин, Е. Цит. съч., с. 169, 318).
География
Село Копиловци е разположено в планински район.
През селото минават реките: Лева, Добревска, Милина и Графска. Вливайки се една в друга, те образуват Копиловската река, която при Попов мост се влива в Дългоделска Огоста – приток на река Огоста .
В района са открити сравнително богати залежи на ценени през всички времена метали – злато , сребро , олово , мед и желязо .
Събития
Всяка година се провежда събор на селото през съботата и неделята след Възнесение Господне ( Спасовден ).
Личности
Камен Луков (1875 – 1949, офицер, капитан, диригент и композитор
Друго
По традиционна рецепта се приготвят пълнени чушки с боб и пържено.