Мартиново (Село)

Област: Монтана

Население: 231 души[1](15 март 2024 г.)6,44 души/km²

Площ: 35,887 km²

Надморска височина: 638 m

Пощ. код: 3459

Тел. код: 09554

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 47353

История

Селището за първи път е отбелязано през 1666 г. в описа на Р. Стойков („Народна библиотека. Известия за 1959 г.“. Т. I(VII), София, 1961). Отбелязано е като „Ифлак“ или „Афлак“ – название, с което турците са изговаряли „Влах“. По-нататък селото е известно като „Влашко село“ (до 1939 г.), но това няма връзка с народностното име „власи“. По време на османската власт „власи“ са категория население, което има някои привилегии. Населението винаги е било само българско.

Според други източници, основателите са били власи – пастири. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства. Липсват и данни от топонимията.

При изследване на некропола при селото е установено, че през късния неолит е имало селище в Райкьов дол (Р.Попов, с. 111-129). При разкопки в 2 надгробни могили са открити тракийски погребални обичаи чрез изгаряне на трупа и чрез заравяне, който начин е бил практикуван едновременно с първия.

Мартиново е старо рударско селище, което по време на турската власт (ХVI – ХVII век) е спадало към мадан Чипровец. В Прекоп е имало рудник за добиване на желязо.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.

Традиционен поминък на селото през XIX и до средата на ХХ век е килимарството – тъкат се чипровски килими на вертикален стан. Чипровските килими се тъкат в Чипровци , Железна , Копиловци и Мартиново. Това е семеен занаят и в миналото всяко момиченце от изброените селища е усвоявало тъкането от детските си години. На територията на Сърбия разпространението на тъкаческия занаят продължава, като център е град Пирот .

В Сърбия килимите се наричат „пиротски килими“. Смята се, че изкуството на пиротските и чипровските килими е пренесено от Босна – т.нар. босненски килими се тъкат по идентична гобленова техника.

През ХIХ век тъкането на килими е осигурявало добри доходи на населението, тъй като те са имали добър пазар в турската държава – изкупували са се като молитвени килимчета и за джамиите. През втората половина на ХХ век отново се налага миньорството, което сега е в упадък.

Селището е взело много активно участие в борбата срещу турците. Младежи от него са се включили в Първа българска легия и във Втора българска легия на Г. С. Раковски в Белград. Войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю е Коста Димински от Влашко село (днес – Мартиново), което е отразено и в спомените на Панайот Хитов. Коста Димински обаче е загинал и четите се водят по имената на Панайот Хитов и Филип Тотю.

В Мартиново има легенди за Коста Димински, както и народна песен. Според една от легендите, той, още петнайсетгодишно момче, изрязал опашките на конете на турска потеря, която дошла в селището. Турците наредили да се убие всеки десети човек от селото и тогава Коста Димински се предал сам, за да спаси населението. Арестуван, той успял да избяга от турците.

Проватският епископ Антоний в студията си за манастирите в Северозападна България цитира лично тефтерче на войвода от Влашко село от началото на ХIХ век, с което е разполагал. Няма данни за съдбата на тефтерчето по-нататък.

Стари мартиновски родове са: Нонини, Чубрини, Койчини, Борискови, Белци, Джонини, Пенинци, Миловци и Ясниловци (от Гостуша, Пиротско) , Божинци, Койчинци .

География

Село Мартиново се намира в планински район. През селото минава река Огоста . Намира се в котловина , има живописна природа, микроязовир.

Личности

Родени в Мартиново и свързани с него:

Коста Димински , войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю Проф. Александър Илиев (Пушкин), бивш ректор на Лесотехнически университет в София . Розалин Чубриев, бивш директор на Емисионно-касовата дирекция на БНБ О.р. полк. Марко Михайлов, бивш командир на 46 ракетна бригада в Самоков и Началник на гарнизона О.р. полк. Благой Петров, бивш оръжейник на МВР, поет