Медковец (Село)

Област: Монтана

Население: 1537 души[1](15 март 2024 г.)18,8 души/km²

Площ: 81,697 km²

Надморска височина: 182 m

Пощ. код: 3670

Тел. код: 09727

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 47593

История

Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „ Липена “, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „ Пчелиньете “ и в местността „ Главния геран “.

Селото е основано не по-късно от първата половина на XVIII век . Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед . Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство . През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:

И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в най-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.

„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц

През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание . Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „ Света Параскева “, обявена за национален паметник на културата . Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови .

През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.