Мокреш (Село)

Област: Монтана

Население: 715 души[1](15 март 2024 г.)10,7 души/km²

Площ: 66,652 km²

Надморска височина: 77 m

Пощ. код: 3647

Тел. код: 09747

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 48859

История

Ако се съди по намерените в землището останки – глинени и керамични съдове, каменни, бронзови и железни сечива, и оръдия на труда; ако се съди особено по находищата на много места, по старите гробища от различни епохи и намерените в гробовете пари, гривни, пръстени, токи, и други украшения, може да се приеме, че селището е много старо.

С основание може да се приеме, че живот тук е имало още през каменно-медната епоха, както и по времето на тракийското и римското владичество. Тук е живяло тракийското племе Мизийци, откъдето и наименованието Мизия. Оттук и предположението, че с. Мокреш е старо тракийско селище. Знае се отдавна, че в землището се търси стара тракийска погребална могила.

Съвременното село е образувано чрез обединението на 2 села - едноименното по-старо село Мокреш и основаното по времето на Османската империя (вероятно около 1828/30 г.) село Душилница.

Засега най-ранни писмени данни за съществуването на селото намираме у Моско П. Добринов, който дава следното описание и данни: „с. Мокреш, окръг Ломско, на изток 3 ч. разст. от Лом. Къщи – 150; жители – до 600; църква една, направена 1864 г. Селото лежи на два зелени върха и се мие от двете страни от реката по име Комощичка бара, която извира от Кърки жаба (Аспарухово), село на 3 ч.раст. към север. Околни забележителности няма.“

Поп Пунчо от село Мокреш съставя дамаскина Поппунчов сборник , съдържащ едно от първите копия на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски . Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав. И всичко върху нея – шарки, чертици, резки и точици е изкусно извезано от поп Пунчовата веща ръка…! Сборникът е така грижливо запазен външно, като да не са изминали два века от излизането му на бял свят. Много повече, разбира се, говорят за достойнството на сборника съдържанието му, дообогатено с цялостно оформление – четлив, дори краснописен почерк, с вкус подбрани, неповтарящи се цветове и багри при изографисването на плетениците, винетките, двата автопортрета и т.н.

Към 30-те години на XX век жителите на Мокреш до голяма степен запазват своя преходен диалект и са част от говорен остров от десетина села по долното течение на Цибър.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 5584 на 1100.

География

Село Мокреш се намира в малка долина в северозападна България – на 19 км югоизточно от Лом , на 7 км. от Вълчедръм , на 50 км. от Монтана . Землището на обединеното село заема близо 60 хил. декара земя, от които 56 393 дка стопанисвана земя и 3471 дка дворове в регулационния план на селото.

Мокреш е разположено върху хълмиста част – северната и равнинна част – южната. Шосето Лом – Мокреш – Долни и Горни Цибър – Козлодуй разделя селото на две части: 1. Припека – Така се нарича северната хълмиста част. Дворовете тук са отвоювани с непосилен труд. Разкопавана е години наред по-високата северна част на двора, извозвана, притъпквана и подравнявана е изкопаната пръст в по ниската част и така дворът е получавал желания вид. Южният съсед е правел същото. Така всеки двор получава отвесна стена – „засечка“. В Припека от най – ранните години са се настанили и живеят фамилиите: Цанинци, Пиронковци, Качинци, Канчелови, Мачорете, Стаменовци, Ръбинци, Бузинци и Дзингарови и др. 2. Бъзян Махала – останалата част от селото, на юг от пътя Лом – Цибър. Тя наброява около 240 къщи Нарича се така вероятно заради храстите бъз. Тук живеят следните фамилии Киринци, Велковци, Моновци, Савовци, Палинци, Джонгаловци и др.

Събития

Събор на 23 май всяка година. Чества се Трифон Зарезан . Чества се Свети пророк Илия (Илинден)

Личности

Емил Александров (1934 – 2012) – офицер от Държавна сигурност и политик Здравко Александров (1911 – 1998) – художник Асен Дурмишев (1938 – 2006) – лекар, учен и политик Пунчо Куздин (1745 – 1814) – духовник и книжовник Здравко Манолов (художник) (1920 – 2010) – художник и поет Трифон Панов (1846 – 1918) – революционер и политик Емил Цанински (р. 1957) – футболист

Първан Савов (1804 – 1918) – поборник и възрожденец

Друго

През периода 1955 – 1989 г. селото, тогава част от Михайловградски окръг има много развито селско стопанство, благодарение на ТКЗС. В огромните стопански дворове се отглеждали едър рогат добитък, прасета и пилета. Полетата на селото били засяти с пшеница, слънчоглед и царевица. Селото имало собствено селскостопанско летище. След ликвидирането на ТЗКС през 1990 – 1991 г. селското стопанство не само в Мокреш, и в цялата област Монтана рязко запада. Миграцията на населението се увеличава, а къщите и плодородната земя около селото запустяват в плевели. В последните години се наблюдават подобрения в района дължащи се усилията на младите фермери и желанието им да обогатят района отново.

През 2011 г. е изграден Соларен парк с 4,2МWp мощност.