Превала (Село)
Област: Монтана
Население: 396 души[1](15 март 2024 г.)6,05 души/km²
Площ: 65,47 km²
Надморска височина: 449 m
Пощ. код: 3457
Тел. код: 09553
МПС код: М
ЕКАТТЕ: 58116
История
ИСТОРИЯ НА СЕЛО ПРЕВАЛА
Югозападно от Широка планина, по течението на река Огоста, извираща от Язова планина се простира в вид на печатната буква "У" селото Превала. То е най-крайното село на Фердинандска околия по шосето Фердинанд - Белоградчик.
В сравнение с другите села в окръга е едно бедно и западнало в икономическо и духовно отношение село.
Времето към, което се отнася заселването му не се знае положително, но преданието говори, че има около 200 - 220 години от тогава.
За наименованието на селото има две обяснения. Едното е легендарно, а другото научно. Легендарното обяснение говори следното:
Село Превала се именувала "Голема Луканя". Веднъж на един народен празник, когато се били събрали всичките жители на селото на събор (хоро), извън него се чуло глас от ближната гора, че "каписъзи" (хайдуци) им закарали говедата през Стара планина. Тогава всички мъже от 12 - 15 годишни, заминали по течението на реката към Язова планина да си освободят говедата, а в същото време от противната страна в отсъствие на мъжете нахлули в селото хайдуците, като ограбили всички ценности (накити, пари, украшения) и се оттеглили. Тази измама или "Превара" накарала жителите на селото да поставят името му "Превара", а по-късно Превала.
Научното обяснение е следното:
Западно от Превала води шосето за Белоградчик през с. Долни Лом, Белоградчишка околия. Между Превала и Долни Лом има една рътлина, която съединява Широка планина с предпланините на Стара планина. През тази рътлина минава шосето отиващо за Белоградчик. Пътник, който пътува от Долни Лом за Превала, трябва да се изкачи на рътлината и като превали през нея, ще види Превала. Това "превалване", т.е. преминаване на рътлината е дало наименованието на селото.
Преди освобождението в селото е имало черква, която датирала от много по - старо време, но едва през 1857 год. е била ремонтирана и започнато да се служи в нея.
Източно от селото в местността "Градишки венец" личат останки от някаква крепост, която се предполага (от монетите намерени в нея) да е правена в латинско време.
Както днес, така и до освобождението, селото е черпило вода от кладенци, които често пъти са били извор на големи епидемии.
Жителите на село Превала преди освобождението са били около 1700 души, а почти всички къщи са били покрити с плочи и слама.
Работната земя е била около 5 000 декари, а днес надминава цифрата 12 000.
В турско време се е ходило на пазар във Видин, Берковица и Пирот (днес в Сърбия).
За пръв път русите са дошли в село Превала на 24 декември (Бъдни вечер) 1877 год. на брой 9 души конници, идещи от Кутловица (сега Фердинанд) и заминали за село Репляна, Белоградчишка околия, където един от тех бил убит, след като са подло измамени от тогавашния старейшина (кмет) на село Репляна.
С идването си, русите поставили за кмет на село Превала известният, честен и справедлив старец Петко Цолов.
В Първото Учредително събрание е бил избран за депутат от селото, свещеник-иконом Тодор Петров, а в Великото народно събрание през 1879 год. е бил избран Игнат Петров от същото село.
През 1903 год. за първи път свършва средно образование човек от село Превала. С висше образование нема.
В Сръбско-българската война от 1885 год. са взели участие от с. Превала 33 души, от които е загинал един на Сливница - Живко Петров Карпузов.
В Балканската война от 1912 год. са били мобилизирани 214 души, от тях убити 15 души.
През Общоевропейската война са били мобилизирани 224 човека, от които са загинали 35 души.
В селото няма построен паметник на загиналите във войните.
Населението на село Превала днес е 1 548 души.
В с. Превала има две сгради (училища): първоначално и прогимназия с 8 учители, от които само един местен.
Освен училището, друг културен фактор е и читалището. Други подобни няма.
Фелдшерски участък, телефонни и телеграфни съобщения също няма.
През септември 1923 год. станаха важни събития в района на с. Превала. В местността "Суха падина", намираща се между Превала и Долни Лом, Белоградчишко, беше сцена на военните действия между метежниците от една страна и възстановителите на реда от друга.
Събитията от 1923 год. ще останат паметни в историята на българския народ и частно в с. Превала. Те ще останат за назидание на градющите след нас поколения. В тях бъдещето поколение ще види до каква степен разума може да отстъпи на низшите животински инстинкти в човека, т.е. да превърне човека в звяр.
Събитията от 1923 год. бяха един небивал позор за България и българския народ в лицето на културния свят. Бъдещите поколения ще трябва да измият този позор от лицето на своята родина, макар и с цената на много материални и морални жертви. Помагайки на своята родина, те ще помогнат на цялото човечество и ще ускорят преуспеха на цивилизацията.
Събрал и написал
Кирил Живков (у-л)
26.XII.1927 г.
с. Превала
Издирил за Вас в ТДА-гр. Монтана, ф.596к, оп.1, а.е.3, Димитър Церовски, краевед от гр. Монтана
* * *
Селото е известно с характерното за целия торлашки край гурбетчийство, като преди Втората световна война там почти няма семейство без свои представители в Съединените щати и Канада .
География
Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на Салашко-Превалското понижение , съставляващо географската граница между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина .
От северната му страна се издига Широка планина , която е част от Предбалкана и най-високият и връх Типчен (н.в. 941 м), а от юг Язова планина и най-високият и връх Горно Язово (наричан от местното население Забръц) – н.в. 1573 м Язова планина е мощно северно разклонение на най-високия дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия. Най-високият ѝ връх е Миджур На изток от Миджур следват върховете Мартинова чука , Голема чука , Вража глава , Трите чуки и Копрен . Разклонението Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото и постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп (около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом. Непосредствено след нея билото достига връх Горно Язово (Забръц), където се разширява и разделя на две. Лявото разклонение се спуска стръмно на север към пирамидалния Черни връх (Църни връх) с н.в. 1021 м в посока Широка планина и връх Типчен, а дясното се снишава постепенно на североизток към Остра чука и след него се спуска на изток в посока към връх Яворова глава, Врански камък и др., като завършва западно от с. Белимел.
Климатът е умерено континентален, в по-високите части на района – планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзий), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най-горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзий. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най-високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130 – 150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40 – 50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175 – 190 мм.) и есента (около 150 – 175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.
Промишленост в района няма. Туристическите услуги не са развити. В Язова планина е изградена държавна дивечовъдна станция, в която се развъждат благородни елени, сърни и диви свине.
Населението е българско с източноправославно вероизповедание. Преобладаващата част от него е в пенсионна възраст и основното негово препитание е екстензивно селско стопанство за задоволяване на личните нужди и дърводобив.
Друго
Близо до Тодорини кукли се намират и прочутите каменни кули Стовци. Те стоят като стожер, около който се върти пъстър свят: пасат стада, димят къщи, чуват се провиквания на хора, боричкат се деца.