Сливовик (Село)

Област: Монтана

Население: 457 души[1](15 март 2024 г.)12,6 души/km²

Площ: 36,285 km²

Надморска височина: 188 m

Пощ. код: 3664

Тел. код: 09727

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 67386

История

Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г. , когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г.

В землището на селото има 4 римски села от 1 – 4 век.

През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източноподбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония . По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.

Във войните от 1912 – 1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.

География

С. Сливовик е разположено в Северозападна България, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина . Районът е предимно хълмист , богат на надземни и подпочвени води.

Събития

Всяка година има събор на 1 май .

Личности

Никола Дамянов (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност Йордан Янкулов (р. 1928), професор, специалист в областта на етерично-маслените и лекарствени култури Цветко Спасов Цветков (р.06.02.1952), български подводничар, мичман от ВМФ, член на УС на СПРБ и касиер на Съюза, радетел за създаването на музей-подводница „СЛАВА“