Смоляновци (Село)

Област: Монтана

Население: 817 души[1](15 март 2024 г.)17,2 души/km²

Площ: 47,631 km²

Надморска височина: 387 m

Пощ. код: 3450

Тел. код: 09542

МПС код: М

ЕКАТТЕ: 67667

История

Още от римско време 1 – 4 век е съществувало укрепено селище в местността Градището (или Селището) под село, и сигнално укрепление на връх Стоовци. За първи път се споменава Смоляновци в турски данъчен регистър от 1576 г. Какво е станало с това село никой не знае, обаче към края на 18 век поради гоненията от турците няколко фамилии от Тетевенския балкан тръгват на запад и се настаняват в м. Студени дол в покрайнините на Смоляновци. Веднъж един човек си изгубил свинята и тръгнал да я търси в гората. Там открил стара църква, където свинята се била опрасила. И решили да преместят селото при църквата, дето било старото Смоляновци. Вероятно старите жители, пръснати по колибите, са се смесили с тетевенските фамилии и така се е зародил нашият диалект, който е доста специфичен.

Ето имената на 5-те главни фамилии на основателите на селото: Златковска, Йонковска, Пековска, Чольовска, Кумановска.

Известни личности от селото:

капитан Златко, който е бил хайдутин; челеби Осман бей – единственият турски управител в селото; поп Йоцо – първият учител, чието килийно училище е било в приземния етаж на камбанарията; Русин Колов Робов – участник в Ботевата чета; Мито Тудоров Вацов – депутат в Народното събрание преди 9 септември 1944, който емигрира в Мелбърн, Австралия.

География

Селото е разположено в полите на Широка планина на двата бряга на река Цибрица .

Южно от селото е веригата на Широка планина. На нея се отличават върховете – Церов връх, Костин връх, Мечита и Шуруленица. Тук са изворите на Цибрица и Цибъра (Коритарската бара).

Северозападно над селото е връх Челиби бърдо, наречен на единствения турчин, живял някога в селото – Челиби Осман бей. На върха е Орловият камък, който според легенда е хвърлен от Крали Марко от Стара планина. По натам са Муачовият зъбер, Златковския, Средния и Крайния зъбер, Бачиището и Гъзерлака. Следва дефилето на Коритарската бара. На запад от него са Рачов дол и ридовете на Стоовци: Плоска плоча, Сините камъни, Петковската ливада, Петковски камък, Рачовата поляна, Купните на Стоовци и на запад от тях е стръмната долина на Карачишката бара- приток на Нечинска бара. На север ридът на Стоовци е межда със землището на Белотинци. По този хребет са Венеца, Козяка, Стръмно лице, Голината, Йовковия камък и на изток Пероза.

На изток от село са Резановия връх, Пресойката, ливадите Голи рът, на юг- Вълинските ливади, Ненов рътлак, на запад- Влашко поле, Масленица, Длъгата поляна, Лазаркови ливади, Ганчови ливади и Преслапа.

Североизточно от село е м. Блатото, северно са Песъка и Орничака, Свини дол, Батчин връх, Китката, Минковския оброк, височината Връхци, Плачков дол. На северозапад, като се пресече Коритарската бара е Добравата. Там са нивите на селото. Южно от шосето Е-79 и северозападно от село на ок. 5 км е височината Пероза, а тя огражда от север долината Коритара където преди масовизацията е имало над 200 колиби. От юг Коритара е ограден от Зъберите и северния им склон е м. Усойната.

Събития

Съборът на селото се провежда в последната неделя на месец октомври.