Бошуля (Село)

Област: Пазарджик

Население: 738 души[1](15 март 2024 г.)52,8 души/km²

Площ: 13,978 km²

Надморска височина: 229 m

Пощ. код: 4481

Тел. код: 03566

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 05949

История

В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римската пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх "Градище" се намира и реставрираният Римски мост, останки от важен римски път по посока на Траянови врата, или "Виа Милитарис" (Военен път). На връх "Градище" има останки от средновековна крепост, позната като „Смильово градище“. През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой.

Мартин Кацаров е хайдутин (1870 – 1878) от Бошуля, закрилник на поробените българи в района. Заловен е от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“.

В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище село Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при село Мененкьово , да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .

География

Село Бошуля се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини , от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на река Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар , и върху двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик . Най-близките села са Величково , Карабунар и Злокучене .

Личности

Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.